Хари Потър и Орденът на феникса

— Зла жена! — рече задъхана Хърмаяни, която беше толкова вбесена, че едвам говореше. — Да се опита да издебне Хагрид посред нощ!

— Очевидно е искала да избегне още една сцена като тази с Трелони — отбеляза дълбокомислено Ърни Макмилан, който се беше промушил през насъбралите се, за да дойде при тях.

— Хагрид им натри носовете, а! — възкликна Рон, но по-скоро разтревожен, отколкото възхитен. — Защо ли всички заклинания отскачаха от него?

— Заради великанската кръв — отговори с треперещ глас Хърмаяни. — Не е никак просто да зашеметиш със заклинание великан, и те като троловете са много издръжливи… Но клетата професор Макгонъгол… четири зашеметяващи лъча право в гърдите, а тя не е много млада, нали?

— Ужас, ужас! — завайка се Ърни и заклати тежко глава. — Е, аз ще си лягам. Лека нощ на всички.

Хората наоколо се разотиваха, като продължаваха да обсъждат развълнувано онова, което току-що бяха видели.

— Поне не заловиха Хагрид и не го пратиха в Азкабан — отбеляза Рон. — Подозирам, че е отишъл при Дъмбълдор.

— Сигурно — съгласи се Хърмаяни, която беше на път да се разплаче. — О, наистина е ужасно, мислех, че Дъмбълдор ще се завърне скоро, а вместо това сега изгубихме и Хагрид.

Прибраха се посърнали в общата стая на «Грифиндор» и я намериха пълна. Суматохата долу в парка беше събудила мнозина, побързали да вдигнат от сън и приятелите си. Шеймъс и Дийн, които бяха дошли преди Хари, Рон и Хърмаяни, разказваха на всички какво са видели и чули от върха на астрономическата обсерватория.

— Но защо ще уволнява точно сега Хагрид? — попита Анджелина Джонсън и поклати глава. — Той не е като Трелони, тази година преподава много по-добре!

— Ъмбридж мрази получовеците — отвърна горчиво Хърмаяни, като се свлече на едно от креслата. — Още от самото начало се опитва да отстрани Хагрид.

— И смяташе, че точно той и подхвърля душковци в кабинета — намеси се и Кейти Бел.

— О, не! — възкликна Лий Джордан и закри устата си с длан. — Аз й ги пусках душковците. Фред и Джордж ми оставиха два-три, вкарвах ги с левитация през прозореца.

— И без душковци щеше да го уволни — отбеляза Дийн. — Той беше много близък с Дъмбълдор.

— Така си е — потвърди Хари и се отпусна на креслото до Хърмаяни.

— Надявам се само професор Макгонъгол да не е пострадала — рече през сълзи Лавендър.

— Пренесоха я в замъка, видяхме през прозореца в спалното помещение — съобщи Колин Крийви. — Не изглеждаше много добре.

— Мадам Помфри ще я вдигне на крака — отсече Алиша Спинет. — Винаги досега се е справяла.

Наближаваше четири призори, когато общата стая се опразни. На Хари изобщо не му се спеше, преследваше го образът на Хагрид, който бе хукнал в мрака. Беше толкова ядосан на Ъмбридж, че не се сещаше за наказание, което да е достатъчно тежко, макар че предложението на Рон да нахранят с нея касетка прегладнели раконоги огнемети си имаше своите достойнства. Унесе се с мисълта за какви ли не страховити отмъщения и когато три часа по-късно стана от леглото, определено не се чувстваше отпочинал.