Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Гласовете на духовете вече му говореха, поглъщаха крясъците от нечовешка болка. Погледна замъгленото слънце отвъд пушека. Оставаха още два часа светлина.
Ричард срещна погледите на трима лейтенанти.
— Ти, ти и ти. Съберете колкото войници искате. — Без да се обръща, вдигна пръст към Калан. — Заведете Майката Изповедник, моята Кралица, в Двореца и я защитавайте.
Погледът в очите на Ричард правеше коментара върху важността на мисията абсолютно излишен и недвусмислено предупреждаваше за последствията от евентуален провал.
Калан запротестира шумно. Ричард издърпа меча.
— Веднага!
Мъжете понечиха да изпълнят заповедта и понесоха Калан със себе си, тя крещеше и се дърпаше. Ричард не я погледна, нито чу думите й.
Вече се бе загубил в яростта. В очите му танцуваха магията и смъртта. Притихналите мъже се отдръпнаха в кръг около него и заотстъпваха.
Ричард прокара острието по ръката си, за да снабди меча с вкус на кръв. Яростта закипя.
Извърна глава, очите на смъртта диреха живата смърт.
Разкъсван от двойна ярост — на меча и своята собствена, — той не чуваше нищо друго освен воя на гнева вътре в себе си. Но разбираше, че му е нужно още. Постепенно срина всички бариери и освободи цялата магия, вече нищо не го задържаше. Духовете бяха с него, магията беше с него, нуждата беше с него. Той беше истинският Търсач и още нещо.
Беше онзи, който носи смърт, дошъл в света на живите.
Тръгна, проправи си път през мъжете на предната линия, през войниците в тъмни униформи, които яростно се хвърляха срещу кървавочервените си противници с лъскавите оръжия. Мъжете от „Кръвта“ разкъсваха редиците им, докопваха търговците, вдигнали се с меч в ръка, до младежите с пики и момчетата със сопи.
Докато летеше напред, замахваше към войниците от „Кръвта“ само ако се опитаха да му препречат пътя. Преследваше нещо по-страшно от тях.
Скочи върху преобърната каруца в средата на мелето. Около него се струпаха войници, за да го пазят. Хищният му поглед огледа полесражението. Търсеше целта си.
Пред него се вълнуваше морето от червени наметала, издигащо се над облечени в тъмна кожа трупове. Броят на мъртвите Д’Харанци беше ужасяващ, но Ричард се бе загубил в магията и мислеше единствено за врага.
Нейде в дълбините на съзнанието му се надигна ужасен писък при вида на толкова много смърт, но след миг потъна в бушуващата му ярост.
Ричард почувства присъствието им, после ги видя. Плавно движение, като мараня, което след миг се превърна в жива плът — самата коса на смъртта. „Кръвта на братството“ бяха точно зад тях, довършвайки обезвредените Д’Харански войници.
Ричард вдигна Меча на истината и допря кървавото острие до челото си. Потопи се цял в битката.
— Острие — прошепна той умолително, — не ми изневерявай днес.
Онзи, който носи смърт.
— Танцувай с мен, Смърт — промълви той, — готов съм.
Ботушите на Търсача изтрополиха на улицата. По някакъв начин инстинктите на всички онези, които бяха използвали острието преди него, се сляха с неговия инстинкт. В него бяха тяхното знание, опит и умения, сякаш бе облякъл втора кожа.
Остави се магията да го води, след нея тръгнаха яростта и волята му. Освободи жаждата да убива и се плъзна между хората.
Глух като смъртта, острието му намери първата си мишена и един сбърз се строполи мъртъв.
Не си губи силите да убиваш онези, с които могат да се справят и другите — нашепваха му гласовете на духовете. Убивай само тези, които другите не могат.
Ричард се вслуша в гласовете и остави вътрешното си чувство да усети сбързовете наоколо, някои скрити в пелерините си. Затанцува със смъртта и смъртта започна да ги открива преди те да го видят да ги приближава. Убиваше без излишни усилия или допълнителни движения. Всеки замах с меча намираше плът.
Ричард си проправяше път напред, в търсене на люспестите същества, повели „Кръвта на братството“. Докато се движеше из улиците, усещаше топлина от пожарищата, вървеше и душеше. Забиваше меча и чуваше изненаданото съскане. Ноздрите му се изпълниха с вонящата им кръв. Всичко се сля в обща размазана картина на битката.
При все това той знаеше, че няма да е достатъчно. Разбра го с чувство на всеобемащ ужас. Беше сам и при първата мъничка грешка градът оставаше и без него. Все едно човек да се опитва да унищожи колония мравки, като ги убива една по една.
Ябри вече приближаваха по-близо, отколкото той възнамеряваше да им позволява. На два пъти го одраскаха, оставяйки червени следи. По-лошо, наоколо хората му загиваха със стотици наведнъж. „Кръвта на братството“ просто настъпваше напред и умъртвяваше ранените. Битката се проточваше невъзможно.