Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Черният дом
Черният дом - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черният дом

Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:

Изминали са двайсет години от одисеята за търсенето на Талисмана. Джак Сойер — прочут детектив от отдел „Убийства“ в Лосанджелиската полиция, внезапно напуска работа. Причината е спомен от миналото, което напълно се е заличило от паметта му. Той се преселва в тихо градче, търсейки уединение и спокойствие. Когато в града започва да вилнее убиец-психопат, началникът на полицията се обръща за помощ към Джак. Против волята си Сойер е въвлечен в разследването. Ще намери ли сили да се противопостави на злото, което дебне в страховития Черен дом, намиращ се в дълбините на неизбродната гора?
1 ... 269 270 271 272 273 274 275 276 277 ... 297
Перейти на страницу:

— Дейл, имаш ли джобно ножче?

— В жабката е — отвръща полицейският началник и поглежда продълговатия пакет в скута на Сойер. — Искаш да го отвориш, предполагам.

— Точно така.

— Може ли междувременно да ми пообясниш това-онова? Например има ли вероятност, като влезем в онази къща, Чарлс Бърнсайд да изскочи с брадва от някоя тайна врата и да започне…

— Мина му времето на Приятелчето Бърнсайд да се нахвърля върху хората. Той е мъртъв. Тай Маршал го уби. Това беше новината, която ни застигна пред бар „Санд“.

Патрулната кола поднася и навлиза в платното за насрещно движение, а Клюна се обръща, стреснат от видяното в огледалцето. Джак му махва, сякаш да каже: „Карай си, не се безпокой за нас“, и мотоциклетистът отново вперва поглед в платното.

— Какво?! — ахва Дейл.

— Старият мръсник беше ранен, но подозирам, че Тай е постъпил дяволски смело. Хем смело, хем умело. — Джак знае, че Хенри е подготвил почвата за смъртта на Бърнсайд, а Тай е довършил делото. Джордж Ратбън несъмнено би нарекъл тази схема „чудна комбина“.

— Как…

— Изкормил го е. С голи ръце. По-точно ръка. Почти съм сигурен, че другата е прикована към нещо.

Дейл млъква и се заглежда в мотоциклетистите, които тъкмо взимат завоя; дългите им коси се развяват изпод каските, които носят, подчинявайки се на правилника за движение в Уисконсин. Междувременно Джак разрязва кафявата опаковъчна хартия и отдолу се подава продълговата бяла кутия. Като я преобръща, нещо изтрополява вътре.

— Искаш да ми кажеш, че едно десетгодишно момче е изкормило сериен убиец. Сериен канибал. А ти по неведом начин си го разбрал.

— Точно така.

— Много ми е трудно да повярвам.

— Реакцията ти е съвсем естествена, ако решим, че момчето е наследило характера на баща си. Фред е… — „Мухльо“ е първата дума, която му хрумва, но подобно определение е хем нечестно, хем невярно. — Фред е добродушен и милостив човек. Виж Джуди е…

— Куражлийка — допълва Дейл. — Чувал съм, че действително е много храбра.

Джак печално се усмихва. Ограничил е бученето в далечно кътче на съзнанието си, но звукът става все по-пронизителен — пищи като противопожарна аларма. Сигурен признак, че наближават Черния дом.

— Определено — отвръща. — Същото важи и за малкия. Той е… смел. — Едва не изтърси: „Той е принц“

— При това е жив. — Да.

— И е окован в някаква барака.

— Именно.

— Зад къщата на Бърнсайд.

— Ъ-хъ.

— Ако правилно се ориентирам, това сигурно се пада някъде в гората край Шубърт и Гейл.

Джак само се усмихва.

— Добре — въздиша Дейл. — Къде греша?

— Няма значение. И без друго е невъзможно да го обясня. — Дано само мозъчната кутия на Дейл да е здраво завинтена, защото в следващия час й предстои сериозно разхлопване.

Разкъсва тиксото, с което е запечатана кутията. Вдига капака. Предметът е увит с опаковъчен найлон. Джак издърпва опаковката и вижда наградата на Тай Маршал от „Голямото джабала на «Бруърс»“ — награда, която хлапакът е спечелил, макар да не е подал заявка за участие.

Ахва благоговейно. Запазил е детското у себе си дотолкова, че да се развълнува при вида на предмета в кутията, макар да не играе бейзбол откакто надхвърли възрастовата граница за участие в Детската лига. Има нещо особено в бейзболната бухалка, не мислите ли? Нещо, което събужда примитивната ни вяра в непоквареността на състезанието и силата на играчите, сплотени в един отбор. Бърнард Маламъд със сигурност го е знаел — Джак безброй пъти е препрочитал „Самороден талант“ с надеждата книгата да свърши другояче (но когато Филмът предложи различна развръзка, страшно се подразни) и най му харесва названието, което Рой Хобс е дал на бухалката си — „Чудо момче“. Майната им на критиците с тъпите им клишета за легендата за Артур и фалическия символ — понякога пурата си е просто пура, а бухалката — просто бухалка. Голяма тояга. Нещо, с което се удря топката.

— Леле-мале! — възкликва Дейл и се кокори. Изглежда подмладен, все едно отново е хлапак.

— Чия е?

Джак внимателно изважда бухалката от кутията. В удебелената част с черен маркер е написано следното послание:

На Тайлър Маршал Бъхтай Все така здраво!

Твой приятел, Ричи Сексън

— На Ричи Сексън. Кой е Ричи Сексън?

— Един страхотен батър от отбора на „Бруърс“.

— По-добър ли е от Рой Хобс?

— Рой… — Дейл се ухилва. — А, оня от Филма. С Робърт Редфорд, нали? Не, не мисля, че… Ей, какво правиш?

Без да изпуска бухалката (за една бройка да забие дръжката в лицето на Дейл), Сойер се пресяга и натиска клаксона:

1 ... 269 270 271 272 273 274 275 276 277 ... 297
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)