С огън и меч
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: С огън и меч #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «С огън и меч». Краткое содержание книги:
Банди откъм Бар, Хмелник, Махновка достигаха чак до Збараж и колеха, грабеха, палеха. Тях Йереми громеше чрез своите полковници, понеже сам не вземаше участие в тая война на дребно, като желаеше едва тогава да излезе с цялата дивизия, когато и хетманите тръгнат на поход.
Затова той изпращаше разезди със заповед да плащат за кръвта с кръв, за грабежи и убийства — с набиване на кол. С такъв разезд ходи и пан Лонгинус Подбипента и при Чорни остров разгроми една банда, но той беше страшен само в боя, а с пленниците, заловени с оръжие в ръка, се държеше много меко и затова повече не го изпращаха. В такива експедиции обаче особено се отличаваше пан Володийовски, който като че ли само в лицето на Вершул можеше да намери съперник при партизанска война. Защото никой не извършваше такива светкавични набези, никой не умееше толкова ненадейно да обгради неприятеля, да го разбие с такова лудо нападение, да го разпръсне на всички страни, да излови, изколи и избеси останалите. Затова името му скоро почна да се споменава с ужас, но от друга страна, той стана любимец на княза. От края на март до средата на април пан Володийовски унищожи седем банди, всяка от които беше три пъти по-многобройна от неговия разезд, и не преставаше да се бие, а, напротив, проявяваше все по-голяма готовност, която сякаш черпеше от пролятата кръв.
Тоя малък рицар или по-скоро малък дявол настоятелно увещаваше пан Заглоба да го придружава в тия експедиции, защото повече от всичко обичаше неговата компания; но възрастният шляхтич не се поддаваше на никакви увещания и обясняваше своето бездействие:
— Много голям корем имам, пане Михал, за това тръскане и блъскане, пък и всеки е роден за различно нещо. Заедно с хусарите посред бял ден да атакувам гъстите маси на неприятеля, обозите му да унищожавам, знамена да завладявам — това е моята работа, за това ме е създал Бог и подготвил. Но преследването нощем на нехранимайковци из храстите оставям на тебе, ти си тънък като игла и по-лесно се провираш навсякъде. Аз съм от старите рицари и предпочитам да разкъсвам, както впрочем прави и лъвът, отколкото да душа следи из храстите като хрът. Освен това след вечерното доене трябва да си лягам, защото за мене това е най-доброто време за сън.
Така пан Володийовски ходеше сам и сам побеждаваше, но веднъж замина в края на април, а се върна в средата на май толкова угнетен и тъжен, сякаш бе понесъл поражение и загубил хората си. Дори така и помислиха всички, но се лъжеха. Напротив, в тая дълга и тежка експедиция пан Володийовски бе стигнал чак отвъд Острог, към Головня, и там бе разгромил не обикновена чета от селяни, а запорожки отряд от неколкостотин души, половината от които посече, половината взе в плен. Затова още по-странна изглеждаше дълбоката тъга, която като мъгла покриваше веселото му по природа лице. Мнозина искаха веднага да узнаят причината, но пан Володийовски не каза никому нито дума и щом слезе от коня, отиде на дълъг разговор при княза, придружен от двама непознати рицари, а след това заедно с тях тръгна да се види с пан Заглоба, без да се спира с никого, при все че любопитните за новини го хващаха по пътя за ръкавите.