Златният бряг [bg]

— Какво се е случило? — беше единственото, което успях да кажа аз със свито сърце.

— Жена ви…

— Къде е тя? Добре ли?

— Да. Съжалявам, не исках да… не се е наранила. Но мисля, че трябва да дойдете с мен.

И така, както бях по джинси и спортен пуловер, аз го последвах до колата и се качихме в нея. Докато минавахме покрай вратарската къщичка, видях Етел Алърд, която гледаше през прозореца, и понеже минахме достатъчно близко, погледите ни се срещнаха, при който се зачудих дали изглеждам толкова обезпокоен, колкото изглеждаше тя.

Излязохме на „Грейс Лейн“ и завихме наляво към Алхамбра. Обърнах се към мистър Манкузо:

— Мъртъв ли е?

Той ме погледна бързо и кимна.

— Сигурно този път не е бил с противокуршумна жилетка.

— Не, не е бил. — И добави: — Здрав ли ви е стомахът?

— Видях пръсната човешка глава с пълен стомах.

— Така е. Разбирате ли, той не е покрит и ще го видите, защото задържахме за малко викането на полицията. Дойдох да ви взема от уважение, мистър Сатър, като услуга, за да можете да говорите с жена си, преди да са дошли местните детективи.

— Благодаря. — И добавих: — Вие не ми дължахте никакви услуги, така че сега аз ви дължа една.

— Добре. Направете ми следната услуга. Съберете частиците на разбития си живот. Бих искал това.

— Имате го.

Манкузо, изглежда, не бързаше, като че ли несъзнателно се бавеше, и ни трябваше известно време, за да изминем дългата калдъръмена алея. Забелязах, че съвсем неподходящо, всички прозорци в Алхамбра светеха.

— Какво място — обърна се към мен Манкузо. — Но както е казал Христос: „Какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби душата си?“.

Не смятам, че свети Феликс разбираше истинската природа на Франк Белароса.

— Той не продаде душата си, мистър Манкузо — отвърнах аз. — Той се занимаваше повече с купуване.

Той отново ми хвърли бърз поглед.

— Мисля, че сте прав.

— Мисис Белароса тук ли е? — попитах аз.

— Не. Тя е в Бруклин.

— И затова жена ми е тук.

Той не отговори.

— Всъщност — добавих аз, — продължителните престои на мисис Белароса в Бруклин са били много удобни за мистър Белароса и мисис Сатър.

Отново никакъв отговор.

— Вие не само позволихте това — казах аз, — но и го насърчавахте.

Този път отвърна:

— Това не беше наша работа, мистър Сатър. Това беше ваша работа. Знаете го.

— Знам, че трябва да се грижите за свидетелите си, мистър Манкузо, но това не означава и да им сводничите.