Шансове
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Вълова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Шансове». Краткое содержание книги:
Марко започна да се смее
— Щом е така, още днес следобед ще отлетя за Ел Ей и ще й кажа. Това задоволява ли те?
— Ти ме задоволяваш. Ох, Господи! Задоволяваш ме така, както никой друг, през целия ми живот!
Още един час останаха заедно, докато той се облече и се приготви за път. Разговаряха, смееха се, кикотеха се като двама побъркани.
По едно време Марко поклати глава.
— Просто не мога да повярвам, че се е случило. Знаех, че един ден ще се случи, но изобщо не предполагах, че ще е така като сега.
— И кое не си мислил, че ще е като сега? — нетърпеливо попита тя.
— Като… Божичко, не знам. На четирийсет и пет години съм и се чувствам като шибан малоумник!
Тя го целуна страстно, езикът й отново нахлу в устата му. Той нежно я отдели от себе си.
— Ей, мен ме чака работа. Все пак трябва да свърша едно-друго днес, бизнесът си иска своето, чуваш ли?
Тя се захили.
— Ами размърдай си задника тогава и започвай да работиш!
След като Марко излезе, Лъки продължи да се хили. Облече се набързо в бели дънки и тънка копринена риза. Под сияещите й очи се очертаваха леки сенки, но не успяваха да затъмнят блясъка им. Ако всичко, което усещаше, означаваше, че е влюбена, тогава някой трябваше да запечатва в бутилка любовта… и щеше да натрупа цяло шибано състояние!
Дарио седеше спокойно в ресторант „Патио“, разсеяно побутваше с вилицата си яйцата с бекон в чинията и мислеше за случайното запознанство с Уорис Чартърс. В едно беше сигурен — беше различно от друг път. Никога не беше срещал мъж, който поне малко да прилича на Уорис.
— Какъв е сценарият, за който говорехте? — беше попитал Дарио, след като сам се представи.
Уорис все още гледаше вбесен след отдалечаващата се фигура на Лъки.
— Вашата сестра е истинска мръсница. Така да знаете.
— Радвам се, че срещам във ваше лице човек, който мисли като мен — ухили се Дарио.
Всички бариери между тях сякаш паднаха и само за минути прекрасно се спогодиха. Уорис си направи сметката, че ако не успее да убеди Лъки да говори с баща си, брат й сигурно ще го направи. Разказа му за „Убийствен изстрел“, за плана си да стане продуцент на филма или въобще да се откаже от снимането му — според желанието на Джино — и за финансовите си затруднения.
— Можеш ли да уредиш твоят старец да прочете сценария? Да разбера коя от двете възможности ще избере и как ще ми плати.
Дарио кимна. Не можеше да откъсне очи от лицето на Уорис. Имаше нещо декадентско в него, нещо сексуално, горчиво и сурово… нещо, което неустоимо го привличаше…
Бяха прекарали останалата част от вечерта в разговор. Интересът му към Уорис се увеличаваше. После две момичета, без да ги поканят, им натрапиха компанията си — две долнопробни проститутки с дълги коси и апетитни тела. Вниманието на Уорис се прехвърли към тях, ръцете му започнаха да шарят по по-ниското момиче. Той каза на Дарио:
— Тая е за мен. Съгласен ли си?
Преряза го острата болка на ревността. Уорис не беше почувствал нищо, не беше разбрал…
— Добре — каза нехайно той. — Кога ще ми дадеш сценария?
— Какво ще кажеш за утре по обяд? Къде ще бъдеш тогава?
— В самолета, обратно за Ню Йорк.
— Тръгваш си толкова бързо?
— Няма за какво да вися тук.
Най-после Уорис сякаш усети какъв беше Дарио, какво искаше той. Очите им се срещнаха. Уорис се учуди в себе си защо толкова късно е осъзнал как стоят нещата. Ръката му престана да шари по момичето и той й каза:
— Няма да стане тази вечер, миличка. Имам работа.
Момичето се изправи недоволно и дръпна приятелката си. Двете се отдалечиха.
Уорис напрегнато погледна Дарио.
— Трябваше да ми кажеш.
— Защо? — в гърдите на Дарио се надигна силно вълнение.
— Защото и двамата щяхме да знаем къде се намираме.
— Сега така ли е?
Уорис не му отговори нищо. Само бавно беше кимнал.
Сега Дарио се усмихна, спомняйки си останалото. Продължи да побутва с вилицата яйцата в чинията си и погледна към входа на ресторанта. Закуска, беше казала Лъки, в „Патио“, в десет. Часът беше десет и половина, а тя все още не се появяваше. Вярно бе, нали срещата й беше с него! Какво значение имаше той?
Решително щракна с пръсти за сервитьорката. Нямаше да виси повече тук. Не беше от лакеите й, готов да седи с часове и да чака. Освен това Уорис беше казал, че не трябва повече да я моли за пари. Беше казал, че има други начини да получи това, което по право беше негово.
Сервитьорката пристигна със сметката.
— Приятен ден — усмихнато пожела тя.
Дарио се надяваше, че денят ще бъде приятен. Уорис го беше поканил да му гостува в Лос Анджелис.