Сърцето на зимата
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на зимата». Краткое содержание книги:
„Сърцето на зимата“ е триумф на епичното повествование и великолепно продължение на една от най-забележителните поредици в жанра фентъзи.
Бавно стана и пипнешком запристъпва покрай каменната стена до постелята, стигна почти веднага до ъгъла и след това до врата с груб железен обков. В тъмното пръстите му напипаха малък капак, изрязан във вратата, но не можа да го отвори. Никаква светлина не прозираше от ръбовете му. Луз Терин в главата му задиша на пресекулки. Ранд продължи напред все така пипнешком, студеният каменен под пареше босите му стъпала. Следващият ъгъл се появи почти моментално, после третият, където пръстите на краката му се удариха в нещо и то се изтъркаля по камъните. С една ръка, опряна на стената, той се наведе и напипа дървено ведро. Остави го и довърши кръга до обкованата врата. Целия път. Бяха го поставили в черна кутия, дълга три крачки и малко над две крачки широка. Вдигна ръка и напипа каменния таван само на една стъпка над главата си.
„Затворени — изпъшка дрезгаво Луз Терин. — Пак в сандък. Когато онези жени ни натикаха в сандъка. Трябва да излезем! — зави той отчаяно. — Трябва да излезем!“
Без да обръща внимание на крясъците в главата си, Ранд заотстъпва от вратата, докато не реши, че е в средата на килията, след което седна на пода с кръстосани крака. Намираше се възможно най-далече от стените и в тъмното можеше да си ги представи, че са още по-далече, но му се струваше, че ако протегне ръка, няма да се наложи дори да я изпъне цялата, докато докосне камък. Усети, че се е разтреперил, сякаш тялото му принадлежеше на някой друг, и се тресе неудържимо. Струваше му се, че стените са съвсем до него и че таванът се е снишил над главата му. Трябваше да се пребори с това, иначе щеше да полудее като Луз Терин, докато някой дойде да го измъкне. Рано или късно щяха да го изведат оттук, макар и само за да го предадат на онези, които щеше да изпрати Елайда. Колко ли месеца щяха да са нужни, докато съобщението стигне до Тар Валон и пратеничките на Елайда пристигнат? Ако наблизо имаше Сестри, верни на Елайда, можеше да стане по-скоро. Ужасът го разтърси още по-силно, щом усети, че се надява да се намерят такива, дори да са в самия град, само за да го извадят от тази килия.
— Няма да се предам! — изрева той. — Ще бъда толкова твърд, колкото трябва! — В тясното пространство гласът му изтътна като гръмотевица.
Моарейн беше загинала, защото той не се бе оказал толкова твърд, колкото трябваше. Името й винаги стоеше в челото на списъка, всечен в мозъка му, списък на жени, загинали заради него. Моарейн Дамодред. Всяко от тези имена носеше мъка, която го караше да забрави телесните болки, да забрави за каменните стени малко отвъд краищата на протегнатите му пръсти. Колавер Сайган, която умря, защото той я лиши от всичко, което й беше скъпо. Лия, Девата на копието, от Косайда Чарийн, която умря в собствените му ръце, защото го бе последвала в Шадар Логот. Джендилин, Дева от Златния връх на Миагома, която умря, защото искаше честта да пази вратата му. Трябваше да е твърд! Едно по едно призова имената на този дълъг списък и търпеливо подложи душата си, за да я изкове върху пламъка на болката.
Приготовлението отне повече време, отколкото се беше надявала Кацуан, главно защото й се наложи да втълпи на някои хора, че за величаво избавление според най-добрите традиции на веселчунските сказания и дума не може да става, така че нощта вече бе паднала, когато тя тръгна по осветените с лампи коридори на Залата на Съветничките. Вървеше сдържано, без излишна припряност. Разбързаш ли се, хората решават, че си притеснена и че те са отгоре. Ако изобщо някога в живота й се беше налагало тя да е отгоре, то беше тази нощ.
Коридорите трябваше да са празни в час като този, но днешните събития бяха променили обичайния ход на нещата. Навсякъде щъкаха облечени в сини палта чиновници, които понякога се спираха и зяпваха нея и спътниците й. Най-вероятно не бяха виждали накуп цели четири Айез Седай — Кацуан не беше склонна да признае титлата на Нинив преди тя да положи Трите клетви, — а днешното вълнение само усилваше объркването им пред тази необичайна гледка. Тримата мъже най-отзад обаче привличаха не по-малко удивени погледи. Чиновниците може би не знаеха какво означават черните им палта или иглите на високите им яки, но едва ли някой от тези чиновници беше виждал някога трима мъже с мечове по тези коридори. Във всеки случай с малко повече късмет едва ли някой щеше да се сети да хукне, за да предупреди Алеиз кой идва да прекъсне извънредното закрито заседание на Съветничките. Жалко, че не можеше да вкара мъжете сами, но дори Дайгиан се беше опънала на това предложение. Много жалко, че не всички от спътниците й проявяваха сдържаността на Мерайз и другите две Сестри.