Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Философия » Изворът [bg]
Изворът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изворът [bg]

Электронная книга - «Изворът [bg]». Краткое содержание книги:

„Изворът“ е история за талантлив млад архитект, за безкомпромисната му битка срещу общоприетите стандарти, за експлозивната му любов към прекрасна жена, която привидно се опитва да го провали. Когато романът се появява за пръв път през 1943 г., дръзката и оригинална литературна визия на Ранд и нейната разтърсваща философия незабавно й спечелват световна популярност. Актуален и днес, както преди 60 години, това е роман за героя — и за тези, които искат да го унищожат.
1 ... 267 268 269 270 271 272 273 274 275 ... 383
Перейти на страницу:

— Искам да те разбера.

— Мислех, че съм съвсем ясен. Никога не съм крил нещо от теб.

Той наблюдаваше електрическите реклами, проблясващи ритмично над тъмната река. Посочи смътна светлина, синееща далеч на юг.

— Там е „Банър Билдинг“. Виждаш ли я? Синята светлина. Направил съм толкова много неща, с изключение на едно, най-важното. В Ню Йорк няма „Уайнънд Билдинг“. Някой ден ще построя нова сграда за „Банър“. Ще бъде най-внушителната в града и ще носи моето име. Започнах живота си в мизерна дупка, а вестникът се казваше „Газет“. Бях подставено лице на шепа негодници. Но още тогава реших, че един ден ще се издигне „Уайнънд Билдинг“. През всичките години оттогава непрестанно мисля за това.

— Защо не си я построил?

— Не бях готов.

— Защо?

— Все още не съм готов. Не знам защо. Знам само, че за мен това е много важно. Завършен символ. Чакам подходящия момент.

Обърна се на запад и посочи ивица смътни пръснати светлини.

— Там съм се родил. Хелс Кичин. — Тя се вслуша внимателно. Рядко й бе говорил за произхода си. — Бях шестнадесетгодишен. Качих се на покрива, за да разгледам града, като тази вечер. Тогава реших какъв ще стана.

Гласът му се превърна в линия, която подчертава мига и казва: внимавай, това е важно. Тя не го гледаше, но помисли, че е чакал този миг, че ще й даде отговора, ключа към себе си. Преди години, мислейки за Гейл Уайнънд, тя се питаше как се отнася към живота, към работата си. Допускаше самохвалство и тайно чувство на срам, или наглост, парадираща със собствената си вина. Погледна го. Вдигнал глава, с поглед към небето пред него, той нямаше нищо общо с тази представа. Излъчването му беше съвсем различно: излъчваше смелост.

Тя си даде сметка, че това е ключ, но с него загадката става още по-сложна. Въпреки това дълбоко в себе си разбра как да употреби ключа и заговори:

— Гейл, уволни Елсуърт Тухи.

Той я погледна озадачено.

— Защо?

— Гейл, чуй ме. — В гласа й прозвуча небивала настойчивост. — Никога не съм се опитвала да преча на Тухи. Дори му помагах. Мислех, че той е онова, което светът заслужава. Не съм се опитвала да спася от него нищо… и никого. Но не допусках, че ще се опитам да спася от него „Банър“ — а той и „Банър“ толкова си приличат.

— Какво говориш?

— Гейл, когато се омъжих за теб, не знаех, че един ден ще ти стана толкова предана. Тази преданост е в разрез с всичко, което съм правила досега, и то до степен, която ми е трудно да ти опиша — за мен това е катастрофа, преломен момент. Не ме питай защо. Ще са ми нужни години, за да разбера. Знам само, че ти я дължа. Уволни Елсуърт Тухи. Изхвърли го, преди да е станало твърде късно. Съсипал си мнозина далеч не толкова опасни и покварени мъже. Уволни Тухи, заеми се с него и не се отказвай, преди да го унищожиш докрай.

— Защо? Защо се сети за него точно сега?

— Защото знам към какво се стреми.

— Към какво се стреми?

— Да получи контрол над вестниците на Уайнънд.

Той се разсмя високо. В смеха му нямаше нито подигравка, нито възмущение. Засмя се като на глупав виц.

— Гейл… — каза тя безпомощно.

— За бога, Доминик! Та аз винаги съм зачитал твоето мнение.

— Но Тухи никога не ти е бил ясен.

— Пет пари не давам. Как си представяш да се разправя с Елсуърт Тухи? Как си представяш танк да подгони дървеница? Защо да уволнявам Елси? Той е от онези, които ми носят пари. Читателите харесват неговите глупости. Не уволнявам хора като него. Върши работа на мухоловка.

— Именно тук е опасността. Част от нея.

— Че има последователи ли? Плащал съм и на по-успешни писачи на сладникав боклук. Но ако се наложи да ги уволня, за тях настъпва краят. Славата им секва до вратата на „Банър“. А „Банър“ продължава напред.

— Не става въпрос за неговата слава. А за особената й същност. Не можеш да водиш битка с него, използвайки неговите средства. Та ти си само танк — а танкът е чисто и безхитростно оръжие. Танкът е честно оръжие, което е първо в боя, покосява всичко или поема всеки контраудар. А Тухи е отровен газ. От онези, които разяждат дробовете. Мисля, че наистина има някаква тайна, която се крие в сърцето на злото и той я владее. Не знам каква е. Но знам как я използва и към какво се стреми.

— Към контрол над вестниците на Уайнънд ли?

1 ... 267 268 269 270 271 272 273 274 275 ... 383
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)