Прах от мечти
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-153-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прах от мечти». Краткое содержание книги:
Вятърът простена след думите й.
Всички се бяха смълчали. Дори Ерастас стоеше стъписан.
С тракане на кости, Олар Етил се приближи до разбитата канара.
— Килмандарос. Ти си крава. Жалка безмозъчна крава. Имасс направиха това светилище в акт на обич, като място, където никой от нас да не може да стигне, за да трови душите им.
Килмандарос сви юмруци и я изгледа сърдито.
— Не ме интересува.
— Аз мога да унищожа младите богове — заяви изведнъж Ерастас. — Всички до един.
— А казал ли си на Килмандарос за своя таен убиец? — попита Олар Етил. — О, да, знам аз. Разбирам какво си направил. Какво замисляш.
Секул Лат се намръщи. Беше изтървал нишката. Таен убиец?
— Кажи й — продължи Олар Етил. — За онзи Елейнт.
— След като убиецът се развихри, след като свърши каквото трябва — усмихна се Ерастас, — Килмандарос получава подарък.
— Убива убиеца.
— Тъй че, когато всичко свърши, ние сме сами и оставаме. Олар Етил, всички тези неща, които каза, са несъществени. Джагът са твърде малко, живи или немрящи, за да представляват някаква заплаха. Прахта на Т’лан Имасс е прехвърлила океана и сега уляга над бреговете на Ассаил, а всички знаем какво ги очаква там. А Карканас е мъртъв, както каза. Какво значение има, че някой от кралската андийска кръв се е върнал в него? Майката Тъма се е отвърнала от децата си. Колкото до Тайст Лиосан, те са без водач. Да не би някой от вас сериозно да си мисли, че Оссерк ще се върне при тях?
Секул Лат се сви още повече в себе си. Отбягваше да погледне Килмандарос. И Олар Етил, и Ерастас не бяха споменали Форкрул Ассаил. Не знаеха ли? Знанието, което Секул таеше в себе си — което притежаваше и Килмандарос, — наистина ли беше тайна? „Олар Етил, не можем да ти се доверим. Ерастас изобщо не биваше да те кани тук. Ти си по-лоша и от К’рул. По-голяма заплаха си за нас от Драконъс и от Ходещия по ръба. Ти си и Елейнт, и Т’лан Имасс, а и едните, и другите винаги са били неподвластни нам.“
— Господарят на Колодата има съюзник — каза Маел. — Съюзничка, за която, изглежда, си в неведение, Олар Етил, и е по-необуздан ашик от всичко, което хвърля Секул Лат. — Студените му очи се спряха на Блудния. — Готов си да погълнеш децата ни, но дори това желание доказва, че си изгубил усет, че ти — че всички ние тук не сме нищо повече от изчерпани сили на историята. Блуден, нашите деца са пораснали. Разбираш ли значението на това?
— Що за глупости дрън…
— Достатъчно пораснали — намеси се Секул Лат, изведнъж разбрал, — за да имат свои деца. — В името на бездната!
Ерастас примига, но бързо се овладя и махна пренебрежително с ръка.
— Лесно ще бъдат съкрушени, след като се справим с родителите им, не мислите ли?
— Съкрушени? Като нас ли? — обади се Маел.
Ерастас го изгледа с яд.
Секул Лат се изсмя горчиво.
— Разбирам те, Маел. Избиването на боговете от нас може просто да разчисти пътя за децата им.
— Това е нелепо — каза Ерастас. — Не съм усетил нищо за… внуци. Нищичко.
— Качулатия събира мъртвите — заговори Олар Етил, все едно думите на Маел я бяха отправили по диря, която можеше да види само тя. — Четиринайсетте немрящи джагъти — те не са негови. Няма никаква власт над тях. Бяха призовани от асцендент, който беше смъртен само допреди няколко години. — Обърна се към Маел. — Видях мъртвите. Вървят в марш не като някаква неразумна тълпа, а като войска. Сякаш светът откъм безжизнената страна на Портата на Гуглата се е променил.
— А това води до въпроса: какво замисля Качулатия? Той някога беше Джагът. Откога джагътите делегират власт? Олар Етил, кой беше този нов асцендент?
— Дваж въвеждан в света на култа. Веднъж от племенен народ под името Искар Джарак. Носител на мъдрост, спасител. А втория път като командир на рота войници — на които бе обещано възнесение с песен, изтъкана от Бродник на духа Танно. Да, цялата рота се възнесе след смъртта.
— Войници ли? — Ерастас се мръщеше. — Възнесени? — Беше объркан от тази мисъл. Дори уплашен като че ли.
— А какво име носеше сред тези възнесени войници? — попита Маел.
— Уискиджак. Беше малазанец.