![Немски сказания (Том втори) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/4/nemski-skazaniya-tom-vtori-bg-download.jpg)
Немски сказания (Том втори) [bg]
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Алтера
- ISBN: 978-954-9757-36-1
- Переводчик: Цочо Бояджиев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Немски сказания (Том втори) [bg]». Краткое содержание книги:
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
436. Гробът на светеца
Докато бил все още младеж, Дагоберт тръгнал един ден на лов и преследвал някакъв елен, който бягал през хълмове и долини. Най-сетне животното се приютило в една къщичка, в която лежали погребани костите на свети Дионисий и неговите спътници; кучетата намерили следите, ала при все че вратите на дома били отворени, не понечвали да влязат вътре, ами стояли навън и лаели. Дагоберт се приближил и с удивление наблюдавал чудото. От този момент той се обърнал към светците. Случило се обаче херцог Задрегизел да оскърби Дагоберт и последният го опозорил с удари и отрязване на брадата. Заради тази си дръзка постъпка Дагоберт избягал в гората и се скрил от гнева на баща си в същото ъгълче, в което тогава избягал еленът. Като чул за оскърбяването на слугата си, крал Хлотар заповядал в същия миг да открият сина му и да го накажат. По това време Дагоберт се прострял ничком със смирено сърце пред светите мощи и потънал в сън. Тогава му се явил достолепен старец с дружелюбно изражение и му рекъл да не се бои: ако обещае винаги да почита светците, ще се отърве не само от тази, ами и от вечната неволя и ще наследи кралския трон. Пратениците, които трябвало да го отведат от светия дом, не могли да се доближат на по-малко от час път до него. Развълнувани, те се завърнали у дома си и разказали какво се е случило. Кралят ги наругал и пратил други, ала и с тях станало същото. Тогава Хлотар поел лично натам и — виж ти! — когато поискал да се приближи до светия гроб, силите му го напуснали; така той разпознал Божието могъщество, простил на сина си и се помирил с него. Тази местност била за Дагоберт най-мирната и приятната от всички останали.
437. Свети Арбогаст
Свети Арбогаст, епископът на Страсбург, се радвал на благосклонността и сърдечността на Дагоберт, краля на франките, който не копнеел за нищо друго така, както да разговаря с него и да слуша мъдрите му съвети. Веднъж кралският ловец и Зигеберт, неговият син, ловували сред храсталаците и горите край Ил в местността, където по-късно била издигната катедралата на Еберсхайм, и открили голям глиган, след който се спуснали с кучетата си, единият от едната, а другият от другата му страна. Получило се така, че младият Зигеберт се оказал сам и непредпазливо се натъкнал на глигана. Жребецът се уплашил от звяра и момчето паднало от него, кракът му се закачил за стремето и конят го стъпкал, така че то останало да лежи като мъртво. Когато кралските слуги го намерили стъпкано, те го вдигнали с много жал, отнесли го у дома и то умряло на следния ден. Тогава Дагоберт бил посъветван да повика свети Арбогаст, който тутакси се явил и след много думи и вопли коленичил пред трупа и призовал Божията майка, след като е дала живот на целия свят, да върне и това момче към живота. Момчето отворило очи и се изправило в погребалния си саван, който веднага снели от него и му надянали кралските одежди. Тогава кралят, кралицата и цялата свита паднали в нозете на светеца и поблагодарили за милостта му; той не пожелал нито злато, нито сребро, ала по негов съвет кралят дарил катедралата „Дева Мария“ в Страсбург-Руфах с ниви, гори, постройки и пасища. Когато след много години Арбогаст остарял и се поболял, той се обърнал към подчинените си: Също както нашият Господ е погребан в Йерусалим тъкмо на мястото, където биват наказвани лошите люде, така и той иска да последва примера му; и когато умре, нека го погребат в Страсбург тъкмо на мястото край бесилката, където биват съдени злите човеци. Това те трябвало да се закълнат да сторят. Така след смъртта си той бил погребан на обраслия с бук хълм „Свети Михаил“, където тогава се издигала бесилката. Над гроба му построили параклис в чест на свети Михаил и той лежал в него в продължение на много години.