Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тръстиковият път [bg]
Тръстиковият път [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тръстиковият път [bg]

Электронная книга - «Тръстиковият път [bg]». Краткое содержание книги:

Днешните водещи автори са единодушни, че „Тръстиковият път“ е най-добрият роман на Джеймс Лий Бърк. Бърк комбинира блестящ литературен стил с майсторски фокусиран и увлекателен сюжет. Докато помага в поредното разследване, Дейв Робишо — едно странно ченге — с изумление чува как един сводник го пита не е ли син на проститутка, убита от полицай преди трийсет години. Убийците и до днес работят в полицията. Издирването на престъпниците води Дейв през мрачните улици и потната атмосфера на Луизиана. Страст, изкупление и грях — всичко е тук, звънтящо от свирепата сладост на истината…
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 117
Перейти на страницу:

На работа Хелън идваше с джинси или памучни панталони, беше набита и мускулеста и гледаше храбро света право в лицето със стиснати юмруци. Единственото й отстъпление пред общоприетата представа за женственост бе добре поддържаната, вълниста руса коса. По принцип си имаше неприятности с хората само веднъж. Беше застреляла на място трима престъпници.

Стояхме на паркинга пред бара, където бе влизал онзи тип предната нощ, преди да изкърти с отвертка ключалката на Муцката. Слънцето изгряваше, въздухът бе прохладен и чист от дъжда, небето се синееше над дърветата.

— Мислиш, че е същият, който очисти Чевръстия, нали? — попита Хелън.

— Така го виждам — отвърнах аз.

— Първо казва на бармана, че носи чинии на някакво несъществуващо семейство, после небрежно споменава, че са съседи на семейство Дотрийв и така открива Муцката. Май между боклуците се е появил някой, дето умее да мисли, а?

Тя не изчака да отговоря. Отново погледна към бара и потупа с длан по покрива на служебната кола.

— Как си го представяш тоя? Сигурно е знаел, че трябва да убие жена, но внезапно зарязва работата.

— Бебето е било при нея. Май на онзи му е дошло множко.

— Само боклуци от Ню Орлиънс ни липсваха. Какво ще правим сега, началство?

— Уместен въпрос.

Готвехме се да седнем в колата, когато барманът отвори мрежестата врата и се подаде навън. Държеше някаква пъстра брошура.

— Туй дали ще ви помогне? — попита той.

— Какво е? — рекох аз.

— Онзи, дето разпитвате за него, остави тая книжка на бара — обясни човекът. — Запазих я, в случай че пак намине.

Обичайната войнствена физиономия на Хелън отстъпи място на широка усмивка.

— Сър, дръжте внимателно, без да опипвате повече. Точно така. Чакайте да взема найлоново пликче. Да, пъхнете го вътре. Чудесен ден, нали? Ако имате път край управлението, обадете се да ви почерпя с понички. Много благодаря.

Нарича се Автоматична система за идентифициране на отпечатъци или съкратено АСИО. Истинско чудо на техниката. Можеш да пратиш латентен отпечатък по факса до компютъра в някой областен център и след два часа ще отговорят дали го има в досиетата.

Ако отпечатъкът е с предимство.

Обикновено дават предимство на убийствата или в случай че човекът е задържан и спешно трябва да се узнае кой е.

На практика мъжът, който бе изкъртил ключалката на Муцката, носеше отговорност само за влизане с взлом. Вероятността да се окаже, че той е убил Клъм Чевръстия, почиваше само на мои предположения. А и онова убийство не влизаше в нашата юрисдикция.

Тъй че нямахме предимство за латентния отпечатък, който свалихме от рекламната брошура. Както се казва, вземете си номерче и чакайте. А в Луизиана опашките са дълги.

Позвъних на главната прокурорка Кони Дезотел в Бейтън Руж.

— В момента не е тук — каза секретарката. — Да ви се обади ли?

— Непременно — отговорих и продиктувах номера си.

Чаках до края на работното време. Кони не се обади. Следващият ден беше събота.

В понеделник сутрин опитах отново.

— Излезе — каза секретарката.

— Получи ли съобщението, което й оставих в петък? — попитах аз.

— Мисля, че го получи.

— Кога ще се върне?

— Всеки момент.

— Ще й предадете ли да ми се обади?

— Тя е много заета, сър.

— Ние също. Мъчим се да хванем убиец.

Изведнъж се почувствах дребнав и глупав, задето си изливам яда върху една секретарка, която изобщо няма вина.

Така или иначе, Кони не се обади. Във вторник сутринта отидох в кабинета на Хелън. Бюрото й беше отрупано с документи.

— Искаш ли да отскочим до Бейтън Руж? — попитах аз.

Кабинетът на Кони Дезотел се намираше на двайсет и втория етаж в сградата на щатското правителство, високо над зелените паркове на градския център и широкия завой на Мисисипи с алуминиеви заводи и петролни рафинерии по бреговете. Но самата Кони не беше в кабинета. Секретарката ни съобщи, че била долу в кафето.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 117
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)