Родени да убиват [bg]

Същия ден излязла от работа рано — извинила се, че не се чувства добре и се върнала у дома. На другия ден не отишла на работа, пък и не вдигала телефона и тогава разтревожената сестра тръгнала да провери какво става. Ето така започнали онези събития, които в края довели баща ми до въпросната врата. Наложило се той да я разбие и да влезе с извадено оръжие. В къщата други хора почти нямало — били на работа или във ваканция. Токът бил изключен, вонята — непоносима. Баща ми наредил на сестрата и портиера да останат навън, сетне прекосил кухничката, минал по малко коридорче покрай банята и влязъл в единствената спалня.

Намерил Мерилин завързана за кревата, чаршафите — потънали в кръв, голяма локва на пода под леглото. Рояк мухи бръмчал около трупа. От жегата тялото се било издуло, кожата на корема била вече светлозелена, вените изпъквали в по-тъмнозелено досущ като жилките на есенни листа. Някога красивата жена била превърната в грозен и отблъскващ труп.

При аутопсията констатирали около стотина прободни рани от нож по цялото тяло. Смъртта настъпила след прерязване на югуларните вени на врата. Всички останали разрези били направени с хирургическа точност — да са болезнени, но не смъртоносни, а само бавно да източват кръвта от тялото. До леглото имало буркан с пресен лимонов сок и солница — убиецът ги използвал, за да я връща в съзнание, когато припадала.

Същата вечер татко се върна у дома унил, целият силно миришеше на сапун — беше се мил отново и отново в напразен опит да премахне от себе си мириса на смъртта, смъртта на Мерилин Хайд. Седна в кухничката и отвори шише уиски. Майка излезе, за да се срещне с приятели, с които отдавна си бе уговорила среща по някакъв повод. Вечерята го чакаше готова, но той дори не я и погледна. Отпиваше направо от шишето и дълго време мълча. Седнах срещу него, а той стана и извади бутилка безалкохолно питие от хладилника — за мен, да му правя компания в пиенето.

— Какво е станало, тате? — попитах го по едно време.

— Убиха един човек днес — отвърна той неясно.

— Познаваме ли го?

— Не, моето момче, не я познаваме, но тя е била свестен човек. Такъв, какъвто си заслужава да познаваш.

— А кой я уби?

Той ме изгледа, протегна ръка и ме погали по главата, задържа дланта върху косата ми.

— Черен ангел — рече само. — Паднал ангел я уби.

Не ми разказа какво е видял в апартамента на Мерилин Хайд. Чак доста години по-късно научих тази история от майка, от дядо, от стари колеги на баща ми. И никога вече не забравих черните ангели. Още по-късно животът ми обърка съвсем: отнеха ми дъщерята и съпругата. Човекът който ги уби, също смяташе, че е един от черните ангели, плод от съюза на земни жени с пропъдените от Небето ангели, захвърлени на земята завеки, паднали — заради греховете си — гордост и похот.