Полунощ [bg]

Погледна я строго и заплашително, но Бони вече и без това беше на ръба на паниката. Трепереше и плачеше, но бе твърде изплашена, за да промълви и дума. Откакто бе влязла в Тъмното измерение, тя поддържаше аурата си колкото бе възможно по-слаба, а психическите защити високо вдигнати; не беше нужно да й напомнят, че трябва да го прави. Беше в опасност. Знаеше го.

— Зная, че ти се струва трудно — поде Деймън с по-мек тон, — но мога да те уверя, че лично аз нямам никакво намерение да умирам. Ще се опитам да дойда, но прекосяването на границите между различните сектори е опасно, а тъкмо това може да ми се наложи да направя, за да стигна дотук. Само бъди търпелива и всичко ще е наред. Запомни: времето тук тече по-различно, отколкото на Земята. Може да сме тук от седмици, а да се върнем в същия миг, в който сме тръгнали. И погледни — Деймън посочи стаята — има десетки звездни сфери! Можеш да ги разгледаш всичките!

Това бяха по-обикновени звездни сфери, без Сила в тях, но пълни със спомени, истории или уроци. Щом притиснеш някоя към слепоочието си, се пренасяш в света, затворен в сферата.

— По-хубаво е от телевизия — увери я Деймън. — Много по-интересно.

Бони кимна леко. Все още се чувстваше съсипана, а и беше толкова дребна, толкова крехка и слаба, с бледа и деликатна кожа, с коса като лумнал пламък в сумрака на пурпурната светлина, процеждаща се през щорите, че — както винаги — Деймън усети, че се изпълва с жал и нежност към девойката.

— Имаш ли някакви въпроси? — попита я накрая.