На ръба на гроба [bg]

— Боже, даже не бях помислила за това! — възкликнах, като мислено се нарекох идиотка. Как можах да забравя за безопасността на моята най-добра приятелка и съпруга й?

Дон въздъхна.

— Ти и без това си имаше други грижи. След като бе измъчвана и едва не бе убита, това е нормално.

Родни постави по едно блюдо пред мен и пред майка ми. Едва не припаднах, когато тя започна да яде, вместо да го запрати по него. Дали на някой от вампирите му бе омръзнало нейното мрънкане и не я бе ухапал леко, за да подобри настроението й?

Майка ми срещна слисания ми поглед.

— Видях какво сложи в яденето — каза тя оправдавайки се.

Вместо да се обиди, Родни просто се засмя.

— Добър апетит, Джъстайна.

Едва откъснах очи от невероятната гледка — майка ми ядеше храна, приготвена от гул.

— Дон, щом ще ходиш по-късно в новата база, ще дойда с теб.

До този момент Боунс крачеше напред-назад на верандата и говореше по телефона. След моите думи внезапно спря.

Дон многозначително погледна през прозореца, преди да срещне погледа ми.

— Сигурна ли си, че е разумно?

— Освен ако не ме уволниш, днес отивам там, за да се срещна с моя екип — прекъснах го аз. — Те имат нужда от мен. — Тъй като напоследък Боунс явно не се нуждаеше от мен.

Не обърнах внимание на промърморената ругатня, която се чу отвън. Дон разпери ръце.

— Разбира се, че няма да те уволня. Сигурен съм, че момчетата ще се радват да те видят.

— Зиро, Тик Ток, Ратлър, вие ще я придружите — каза Боунс. Той не си направи труда да влезе или да повиши тон. При техния слух, това не бе необходимо.

— А как преместихте Тейт в новата база? — попитах, без да коментирам наложения ми ескорт. Транспортирането на жаден за кръв млад вампир сигурно е било трудно.

Дон смутено се прокашля.

— По единствения възможен начин — с капсулата.

Ченето ми увисна от изненада.

— Но той е можел да умре!

Лицето на чичо ми стана мрачно.

— Идеята беше на Тейт. Знаеше, че иначе ще представлява голяма опасност за екипа. Пристигна жив и здрав и сега отново е под грижите на Анет и Дейв. Тя каза, че вече е постигнал напредък в контролирането на глада си.

Не бе изминал и ден, откакто Тейт бе превърнат във вампир.

— Брей!

Боунс влезе в кухнята. Съсредоточих се върху яденето си, без да вдигам поглед. Като приключих, измих чинията, сложих я на сушилника и тръгнах към стаята си.