Боговете на войната [bg]

В меката светлина на сутринта Юлий крачеше във входната зала на Марий пред военачалниците, които беше свикал. Изглеждаше изтощен, пребледнял и остарял.

— Предателството не само ще повлияе зле на позицията ни пред останалите сенатори — каза той. — Може да го запазим в тайна, като кажем, че е изпратен с някаква задача. Но той носи със себе си и информацията за нашата сила, нашите слабости, дори нашите методи за нападение! Знае подробностите за всяка битка, която сме водили в Галия. Той всъщност измисли извънредните и начина, по който ги използваме. Знае испанската тайна на твърдото желязо. Богове! Ако предаде всичко това на Помпей, ще сме победени още преди да сме започнали. Кажете ми как мога да победя това знание!

— Убий го, преди да е стигнал при Помпей — прекъсна тишината Регул.

Юлий го погледна, но не отговори. Домиций смаяно се намръщи и обърса лепкавата пот от лицето си. Мислите му бяха все още объркани от разюзданото празненство в къщата край форума. Домиций тръсна глава, за да я проясни. „Не могат да говорят за Брут като за враг“, каза си. Беше невъзможно. Бяха делили хляб и сол, бяха проливали кръв и си бяха превързвали раните. Бяха станали военачалници в трудни времена и той не можеше да прогони мисълта, че Брут ще се върне с някакво обяснение и шега, а вероятно и с някоя жена. Та Брут беше като баща на Октавиан. Как можеше да зареже всичко това заради глупавия си гняв?

Домиций потърка лице с мазолестите си ръце и се загледа в пода. Гневният разговор край него продължаваше. Бяха пристигнали в града едва вчера сутринта, а вече един от тях беше враг.

Юлий отново закрачи, а Марк Антоний заговори:

— Можем да разпространим информацията, че Брут шпионира за нас. Това ще намали цената му пред силите в Гърция. Помпей няма да е така склонен да му повярва. А малко натиск може и съвсем да го отхвърли.

— Как? Как можем да го направим? — попита Юлий.

Марк Антоний сви рамене.

— Изпрати човек, когото да заловят на гръцкия бряг. Дай му пръстена си или нещо друго, което да покаже, че шпионира за нас. Помпей ще го накара да проговори с мъчения и това ще обезцени Брут.

Юлий обмисли думите му в гневна тишина.

— И кого да изпратя на мъчения, Марк Антоний? Не говорим за бой с пръчки. Помпей ще го мъчи с часове, за да е сигурен, че е получил истината. Виждал съм го как се отнася с предателите. Ще избоде очите на нашия шпионин с нажежено желязо, а и няма надежда да оцелее след мъчението. Разбираш ли за какво говоря?