Търсенето на Светия Граал [bg]

— Сеньор, ако можех да понеса ездата, бих искал да ме сложиш пред себе си и да ме отведеш до най-близкото абатство, защото съм убеден, че добера ли се дотам, монасите ще положат всички усилия да ме изцерят.

Галаад отвърнал, че ще стори това на драго сърце.

— А няма ли да е по-добре — попитал го той — да изтръгна най-напред това желязо от тялото ти?

— Не, сеньор! — възкликнал раненият. — Няма да се реша на подобно нещо, преди да съм се изповядал, защото ми се струва, че щом изтеглят това острие от хълбока ми, аз тутакси ще умра. По-добре просто ме отведи там.

Тогава Галаад го повдигнал по най-грижовния начин, наместил го на коня пред себе си и го прегърнал, за да не падне, защото виждал, че е останал съвсем без сили. Пътували така известно време, додето не стигнали пред едно абатство. С озоваването си пред портите му те се заели да чукат и викат, и ето че местните братя, които били свети хора, побързали да им отворят, приели ги с голямо внимание и отнесли Мелиан в тиха стая. Той снел шлема си, след което ги помолил да му дадат причастие и то му било донесено. Веднага щом се изповядал, той като добър християнин отправил призив да му бъдат простени всички прегрешения, и след приемането на Тялото Христово, се обърнал към Галаад:

— Сега, когато съм се изповядал, можеш да се опиташ да извадиш това желязо от моето тяло.

Галаад хванал острието и го изтръгнал заедно с остатъка от дръжката. От непоносимата болка Мелиан изгубил свяст, а рицарят попитал монасите дали сред тях няма човек, който би могъл да се погрижи за раните.

— Да, сеньор, има такъв — отвърнали му те.

Сетне довели един възрастен монах, който навремето бил рицар, и му показали раната на Мелиан. Той я погледнал и рекъл, че само за един месец ще го изцери напълно.

При тази новина Галаад много се зарадвал, снел доспехите си и казал, че ще остане през този и следващия ден в абатството, за да се убеди, че Мелиан ще може да бъде излекуван.

Всъщност останал при монасите в продължение на три дни и попитал приятеля си как се чувства, а той му отвърнал, че е започнал да се поправя.

— Значи, утре ще мога да потегля оттук — заключил той.

Мелиан обаче с голяма болка в гласа му рекъл:

— Ха, монсеньор Галаад, нима ще ме оставиш тук? Та аз съм човекът, който най-много от всички на света копнея да пребивавам, стига това да е възможно, в твоята компания!

— Сеньор — отвърнал му Галаад — полза от мен тук няма да имаш никаква, а аз имам нужда не да си почивам, а да продължа търсенето на Светия Граал, което бе започнато благодарение на мен.