Без светлина [bg]

Ласт дръпна от цигарата си.

— Сега, преди да продължа, нека да те попитам нещо.

Грейвър кимна.

— Да имаш някакви подозрения — Ласт стисна зъби и леко пое дъх през тях, — някакви подозрения за корупция в полицията? — Той задържа неподвижно ръката си с цигарата. — Искам да кажа, на детективско ниво.

Грейвър усети как коремът му се присвива.

— В кой отдел?

— Не знам.

— Известно ти е, че подобно нещо не бих ти казал, Виктор.

Ласт кимна разбиращо.

— Да, знам това. — Пушеше цигарата и почукваше по бутилката с пръст. На лицето му бе изписан израз на нерешителност.

— Имаш ли някакви сведения? — попита Грейвър.

— Не — бързо отвърна Ласт. — Не, нямам. Това е само подозрение заради нещо, което дочух. Не разбрах какво съм чул и това е една от възможностите. Има и други възможности.

— А къде си го чул това нещо?

— Тук в Хюстън. На едно елегантно парти преди около три месеца.

— Три месеца ли?

— Имах разни проблеми — рече Ласт, обяснявайки защо толкова късно му съобщава това. — Но това… не излизаше от главата ми. — Той се потупа по челото. — Помислих си, че ако го споделя с теб, ти веднага би разбрал дали има някакъв смисъл или не.

— Но ти нищо не си ми казал.

— Да, но ти зададох въпрос, който май не предизвиква никаква реакция. Изглежда съм сбъркал.

Неочаквано Ласт се смути. Самоувереността беше негова характерна черта. Именно с нейна помощ той ставаше изкусен мошеник и добър информатор. Беше от ония мъже, които приемаха предизвикателствата с безгрижна усмивка и вършеха скандални неща обиграно и смело, и после хората години наред говореха за техните страхотни номера. Но в момента не се чувстваше много сигурен в себе си.

Той се залови с бирата си, явно да я допие и да си тръгне. Грейвър предположи, че едва сега Ласт осъзнаваше колко погрешно си е направил сметката и че това, на което се е натъкнал, не е било очакваното.

Отдолу, откъм кейовете заработи подемен кран, виейки като от болка, докато местеше товарите.

— Е, извинявай, Грейвър — каза Ласт. — Задето те измъкнах от къщи и така нататък. Наистина съжалявам… Аз, ъ, навярно — той неуверено се усмихна — тук май съм се заблудил.

— Виж какво — рече Грейвър, — как мога да се свързвам с теб? Сега в Хюстън ли живееш или си още в Мексико?

— В Хюстън — отвърна Ласт, сложи цигарата в устата си, докато ровеше в джоба си за химикалка и бележник. — Повече или по-малко — загадъчно добави той. Присвил очи от дима на цигарата, той надраска нещо върху бележника и откъсна листа. Подаде го на Грейвър. — Вероятно ще ти отговори жена. Казва се Кеми. — Той повтори името. — Тя винаги знае как да се свърже с мен.