Смъртоносни xopa [bg]

Тя отново погледна към парчето сандвич в ръката си, но не го вкуси.

- Нещо те измъчва - отбелязах. - Какво е то?

- Ти в опасност ли си? - попита тя.

- Възможно е. Началникът вероятно се е обадил на Демео сутринта веднага след като моят човек уреди сре­щата. Демео сигурно му е казал да се срещне с мен и да разбере какво съм намислил.

- Но Демео не знае ли, че работиш за правителството? Не му ли идва наум, че ще го издадеш?

Усмихнах се.

- Тези неща не са черно-бели, както може да си поми­сли човек. Да се отстрани Джо Демео няма да е лесно. Убил е достатъчно хора да напълнят цяло гробище.

Очите на Катлийн започнаха да се замъгляват.

- Да не вземеш да ми умреш сега?

- Не и нарочно - отвърнах. - Но девет милиона долара са много пари дори за Джо Демео.

- Какво ще направи той?

- Ще прати бандити да се опитат да ме убият.

Тя върна неначенатото парче сандвич в чинията.

- Донован, уплашена съм. Ами ако наистина прати хора да те убият?

- Аз ще ги убия пръв.

- Можеш ли да го направиш?

- Мога - усмихнах се.

- Сигурен ли си? - попита тя. - И дори не те е страх?

- Никак - отвърнах, като се постарах да звуча ни най-малко уплашен.

После я помолих да ми помогне да омотая пръстите и китката на лявата си ръка.

- Защо правим това? - попита тя.

- Не се обръщай - казах, - но бандитите на Демео са тук.

По лицето ѝ пробяга паника.

- Какво? Къде? Колко са?

- Двама на паркинга и един в кухнята.

- Мили боже, Донован! Какво ще правим?

- Каквото трябва.

- Ще повикаме полиция ли?

- Не. Правилното в тази ситуация е първо да бъде убит онзи в кухнята.

- Да бъде убит?! - Изрече го по-високо, отколкото бе възнамерявала.

Забелязах една двойка наблизо да поглежда към нас. Катлийн понижи глас.

- Защо първата ти мисъл е да го убиеш?

- Не искам да ми се промъкне изотзад, докато нападам другите.

- Възнамеряваш да нападнеш другите? Тренирани убийци? Никакви такива! - отсече тя. - Ще повикам по­лиция!

Поставих обвитата си в лепенка ръка на лакътя ѝ и по­клатих глава.

- Не прави от мухата слон. На мен това ми е работата.

Тя изглеждаше... всичко наведнъж. Гневна. Уплашена.

Раздразнена. Бизнесменът на отсрещната маса се изпра­ви. Заговори на Катлийн, като вкара в тона си заплаши­телна нотка, та да ме респектира.

- Добре ли сте? Имате ли нужда от помощ?

Тя го погледна, после премести очи към мен и оста­нахме взрени един в друг. Усмихна се на мъжа и поклати глава в знак на отрицание. Отново се отпусна на мястото си, пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. Когато прогово­ри, гласът ѝ бе изтънял, но спокоен:

- Добре.

- Госпожо? - настоя бизнесменът.

- Добре съм, честна дума - каза Катлийн и човекът си седна обратно за голямо облекчение на съпругата си. При това беше постъпил както е редно: защити жена в беда, впечатли съпругата си. Ако всичко минеше добре, веро­ятно и двамата щяхме да се уредим със секс тази нощ.

- Добре ли си вече? - попитах.

- Имам ти доверие.

Кимнах и насочих внимание към чинията си. Беше трудно да довърша мазните си пържени картофи с омо­тани в лепенка ръце, но се справих някак. После попитах:

- Ще го ядеш ли този сандвич?