Пясък през пръстите [bg]

Стигнаха ферибота, шофьорът пренесе багажа им и го натовари на борда. Другите пътници, до един туристи, ги гледаха любопитно - те знаеха, че единствените хотели са от тази страна на реката. Гроувър плати на шофьора и всички се качиха на ферибота, който лениво се плъзна по Нил.

Пътуването беше по-дълго, отколкото очакваше Пиърс. Водата беше гладка като езеро, носът пореше чисто напред.

Покрай тях преминаваха доста местни фелуки с кърпени отново и отново платна.

- Колко е широка реката тук? - обърна се Гроувър към Пиърс.

- Не знам. Към петстотин метра може би.

- Четиристотин и петдесет— каза Лиза.

- Научила си си уроците - каза Пиърс.

Приближавайки се до отсрещния бряг, те видяха облечени в черно жени, които идваха на реката за вода, крепейки красиво на главите си глинени делви. Пиърс ги снима. Няколко жени го видяха и му се разкрещяха ядосано, вдигайки фереджетата пред лицата си.

- Не обичат да ги снимат - каза Барнаби. - Както редица суеверни народи, те смятат, че ако някой улови образа им, им отнема нещо. Така го възприемат - все едно заграбваш нещо, което си е тяхно.

Слязоха от ферибота на западния бряг и натовариха багажа си в друго такси. То беше много стара кола, която Пиърс свързваше с гангстерските филми. Беше пребоядисвано няколко пъти и сега беше очарователно бледомораво. Вътрешността беше претапицирана със зелена изкуствена кожа. Миришеше на плесен.

- Къде отиваме? - попита Гроувър, сбърчил нос.

- Долината на царете? - попита шофьорът. - Долината на цариците? Гробниците на благородниците? Храмът на...

- Храмът на Хатшепсут - каза Пиърс.

- А, храмът на Хатшепсут - повтори шофьорът. Няколко минути псува колата си, натискайки газта, докато тя най-сетне оживя с ръмжене и се разтресе като човек, събудил се в студа.

Потеглиха.

Пътят минаваше през зелени поля със захарна тръстика. Покрай тях се поклащаха камили, натоварени с тръстика, подкарвани от момчета, размахващи дълги пръчки. Колата вдигаше прах. Пиърс с интерес наблюдаваше камилите-никога не беше виждал камила освен в зоологическата градина. Тук те бяха навсякъде и хората ги приемаха за естествено превозно средство.

- Не са ли смешни? — каза Лиза. - Изглеждат толкова глупави, но достойни. Сигурно защото ни гледат от високо.

Преминаха напоителен канал, канала Ел-Фадлеях според шофьора, и поеха по нов път, успореден на друг по-малък канал. В зелените поля имаше водни колела, задвижвани от търпеливи, тежко стъпващи водни биволи. Други кладенци се обслужваха на ръка.

Скоро напуснаха плодородната област край бреговете на Нил и навлязоха в пустинята. Тук-там се виждаха стада кози, но това беше всичко.

- Що за кола е това? - попита Пиърс. Наложи се да повтори въпроса няколко пъти, преди шофьорът да разбере.

- Шевролет от хиляда деветстотин трийсет и втора - каза той, произнасяйки неправилно името на марката. Лицето му грейна от гордост. - Моята кола. Собственик.