Произход [bg]

— Към Перу — отговори тя. — На едно място, наречено Наска.

— Наска? — повтори Адамс. — Знаците в Наска ли имаш предвид? — Щом Лин кимна, той попита: — Защо?

Знаците в Наска са тайнствени очертания насред пустинята — толкова невероятно огромни, че се виждат ясно единствено от въздуха. Представляват прави линии, животни, геометрични линии и птици с размер до триста метра и се смята, че са изрисувани в пампата преди повече от две хиляди години. Теориите за произхода им са различни — че са служили за астрономически календар, че са сбор от ритуални пътеки, свързани с култ, почитащ водата или плодовитостта, че представляват сънищата на шаман след наркотичен транс и дори, че са писти с извънземен произход.

Адамс беше чувал за тях, но нямаше представа защо тръгват натам. Нямаше възражения срещу Перу — ако искаха да се върнат в САЩ, Перу бе удобна транзитна точка — но знаеше, че Лин неслучайно иска да стигне точно до Наска.

— Фабрицио Баранели — тайнствено отвърна тя.

— Кой?

— Би трябвало да кажа професор Фабрицио Баранели — поправи се Лин. — Все пак е най-добрият в своята област.

— Коя е неговата област? — попита Адамс.

— Археологията. В момента е на експедиция, картографира областта. Смятам, че разработва нова теория за геоглифите там.

— Геоглифи ли?

— Знаците, рисунките по земята. Не знам върху какво работи, но е важно.

— И защо искаме да се видим с него? — попита Мат, все още объркан.

— Запознахме се в „Харвард“ преди години — обясни Лин. — Той ми е скъп приятел. Освен това е единственият човек, когото познавам в Южна Америка и който би могъл да ни помогне. Това, че копае около защитен археологически обект, означава, че е свързан с правителството и има приятели където трябва. Надявам се да ги използва, за да ни помогне да се върнем в САЩ.

Адамс обмисли положението. Отдавна се чудеше как ще влязат в Америка — беше находчив, но планът за връщането на Лин му създаваше затруднения. Паспортът й вече със сигурност беше неизползваем, а той не беше сигурен, че може да използва своя — може би врагът бе проследил пътя му от Пайн Ридж, алармирайки властите. Оставаше да пресекат границата пеша, а не беше сигурен, че Лин ще се справи с огромното разстояние. Можеха да използват друг транспорт, но това водеше след себе си различни проблеми. На всичкото отгоре тези методи бяха и бавни, което осигуряваше на врага повече време, за да ги засече.

Баранели беше външен фактор, но може би щеше да помогне с нещо — контактите му с правителството положително щяха да им бъдат от полза. Може би имаше и познати в медиите, които да разгласят новината за доказателствата в раницата на Лин.

— Добре — каза той. — Този камион ще ни закара до Копиапо, което е на деветстотин и шейсет километра от Наска, там е и границата с Перу. Какво планираш по въпроса? — попита той по-саркастично, отколкото му се щеше.