Моят чичо Осуалд [bg]

— Интересно, че точно това ви е дошло на ум — подметнах аз.

— Да, много интересно, наистина, като имате предвид, че аз съм химик, а не биолог. Все пак ми се стори, че това ще бъде една ценна контрибуция към науката, затова започнах да провеждам опитите.

— Какво използвахте за опитите?

— Сперма, разбира се. Жива сперма.

— Чия?

— Своята.

Настъпи мълчание. Почувствах се неловко. Не знам защо, но винаги когато някой ми каже, че е правил нещо такова, започвам да си го представям много живо. Всичко става за миг и няма начин да го спра. Сега не можех да се отърва от образа на раздърпания А. Р. Уърсли, който седи в лабораторията си и мастурбира в името на науката. Затова се притесних.

— За постигането на една благородна цел всичко е позволено — каза той. Явно беше усетил, че нещо не е наред.

— О, разбира се. Напълно съм съгласен с вас.

— Работех сам. Предимно нощем. Никой не знаеше с какво се занимавам.

Лицето му се скри в облаци дим, после изплува отново.

— Няма да ви изброявам стотиците опити, в които се провалих. Предпочитам да говоря за успехите си. Мисля, че те ще ви заинтригуват. Първото важно нещо, което открих, беше, че за да се запазят сперматозоидите живи, за какъвто и да е период от време, са необходими страшно ниски температури. Постепенно намалявах температурата, докато открих, че колкото е по-ниска тя, толкова по-дълго живеят сперматозоидите. Като използвах втечнен въглероден двуокис, успях да стигна до –97 градуса по Целзий. Дори това не беше достатъчно. Спермата живя един месец и умря. „Трябва да се смъкнем по-надолу“ — казах си аз. Но как да стане това? Най-сетне открих начина и успях да стигна до –197 градуса по Целзий.

— Това не е възможно! — възкликнах аз.

— Какво мислите използвах?

— Нямам представа.

— Течен азот. Това е ключът към ниските температури.

— Но течният азот е изключително летлив. Как успяхте да го запазите от изпаряване? В какво го съхранявахте?

— Направих сам специални контейнери — много заплетени, но много сигурни вакуумни флакони. В тях азотът си остава течен при температура –197 градуса по Целзий на практика завинаги. От време на време се налага да бъдат проверявани тапите и това е всичко.

— Значи все пак не е завинаги.

— Е, да. Не забравяйте, че азотът е газ. Когато един газ бъде втечнен, той може да стои така хиляда години, стига да не му позволите да се изпари. А това става просто като от време на време проверявате дали флаконът е здраво запечатан и добре херметизиран.