Потрепващите [bg]

Уважаеми господин Аргус, имам удоволствието да ви съобщя, че преминахте успешно изпитателния срок и вече сте щатен служител на пълно работно време. Към настоящото прилагаме чек за бонус от 1000 долара като оценка за усилената ви работа. Петнайсетпроцентното увеличение на настоящата ви заплата влиза в сила незабавно. Добре дошли в лаборатории „Хенсън“.

Оставих писмото на масата и се втренчих в него. Няколко пъти прочетох първото изречение. Щатен служител. Не знаех какво да правя. Част от мен искаше да заподскача от радост. Или да се обади на някого. Какво гласеше етикетът в такива случаи? Щатен служител; тогава осъзнах, че всъщност не съм го очаквал. Дори след публикацията.

Извадих чековата си книжка, написах чек за петстотин долара и го сложих в чисто нов плик. Адресирах го до сестра ми.

Дължах й много повече от това. Много повече. Дори само за сметките за лекаря.

Зачудих се дали да й се обадя — да натисна няколко бутона на телефона. Исках да й кажа… да кажа на някого. Исках да говоря и да излея всичко. За експеримента, за зоопарка, за публикацията. Извадих телефона от джоба на панталона си и го вдигнах пред себе си, но не можах да се накарам да натисна бутона.

Осъзнах, че това не е достатъчно. Два месеца трезвеност. Петстотин долара. Не, не бяха достатъчно.

А как да обясня за публикацията? Още чувах гласа на Джереми — какво означава това?

Не се обадих и затворих телефона. Твърде рано е, казах си. Когато изкарам още един месец трезвен. Когато мога да й се обадя и да й кажа, че съм направил нещо стойностно. Сгънах писмото и го прибрах в джоба си.

Едва тогава погледнах към другия плик, който бях получил. Надписан бързо на ръка. Погледнах адреса на подателя. Улица в Индианаполис. Не ми говореше нищо. Името обаче познавах много добре.

Разкъсах плика.

Вътре имаше един лист хартия.

И един ред. Изписан на ръка.