Клиентът [The Client-bg]

По природа Марк беше мислител, податлив на тревожни настроения, и когато сънят идваше трудно или изобщо не идваше, той тръгваше на своите потайни пътешествия. От тях узна много. Обличаше тъмни дрехи и крачеше тихо като крадец из сенките на „Движими имоти Тъкър“. Понякога ставаше свидетел на дребни кражби или вандалщина, но не казваше никому. Виждаше как любовници се промъкват през чужди прозорци. В ясните нощи обичаше да седи на хълмчето над паркинга и спокойно да пуши омачкана цигара. Страхът, че майка му може да го спипа, бе изчезнал още преди години. След тежкия работен ден тя спеше непробудно.

И сега непознатото място не го плашеше. Той придърпа завивката върху рамото на майка си, подпъхна отстрани одеялото на Рики и тихичко се измъкна навън. Коридорът бе сумрачен и пуст. В дежурната стая хубавицата Карен попълваше някакви документи. Като го видя, тя се усмихна прелестно и спря да пише. Марк обясни, че иска да отскочи до кафенето за портокалов сок и знае пътя. Обеща да се върне след минутка. Карен го изпроводи с още по-слънчева усмивка и Марк окончателно се влюби.

Харди бе изчезнал. В чакалнята нямаше жива душа, но телевизорът работеше. Даваха „Героите на Хоугън“. Марк повика празния асансьор и се спусна в сутерена.

Кафето също беше пусто. Само край една от масичките имаше инвалидна количка, в която вдървено седеше някакъв човек с гипсирани крака. Гипсът искреше от белота. Едната ръка на човека висеше сгъната пред гърдите. Около главата му се издуваше дебела чалма от бинтове и доколкото Марк можеше да прецени, цялата му коса беше обръсната. Личеше, че се чувства ужасно неудобно.

Марк си взе чаша сок и седна на съседната маса. Човекът присви лице от болка и яростно бутна настрани чинията със супа. После отпи през сламката малко сок и изведнъж забеляза момчето.

— Как е? — усмихнато запита Марк. Никога не се бе смущавал от непознати, а към този изпитваше съчувствие.

Човекът се вгледа в него, после извърна очи. Лицето му отново се сгърчи и той се опита да намести краката си по-удобно. Марк се направи, че не забелязва.

Изневиделица някакъв тип с бяла риза и вратовръзка изникна край масата на инвалида и намести претрупания си поднос срещу него. На Марк изобщо не обърна внимание.

— Лоша работа — заяви новодошлият с широка усмивка. — Как стана?

— Катастрофа — отвърна другият малко боязливо. — Блъсна ме камион на „Ексън“. Оня идиот не спази предимството.

Новодошлият се усмихна още по-широко и сякаш забрави за подноса.

— Кога се случи това?

— Преди три дни.

— Значи камион на „Ексън“, а?

Човекът с вратовръзката бързо се прехвърли откъм страната на инвалида, вадейки в движение нещо от джоба си. Седна и изведнъж се озова само на сантиметри от гипсовете.