Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Стоеше в коридора премръзнала, благодарна беше на Карл, че не се обажда. Смяташе да се върне в жилището си, но се поддаде на внезапно хрумване и тръгна към стаите на Сирай. Почука леко на вратата.
— Сирай? Аз съм, Джан.
Когато Сирай отвори вратата, Джан видя колко подути от съня бяха очите й. Сирай се беше променила много, откакто Джан я видя за първи път. Лицето й отслабна, имаше измъчен вид и като че бързо наближаваше зрелия външен вид на Висшия стандарт, макар че това би трябвало да стане след десетилетия. Но все още изглеждаше прекрасна в очите на Джан, която я обичаше. Сирай се намръщи насреща.
— Късно е…
— Съжалявам, трябва да говоря с тебе. Може ли да вляза?
Сирай мълчаливо се дръпна и Джан влезе. Сирай й махна да се настани в едно кресло и отиде да седне на леглото си, скръстила с усилие ръцете си, сякаш й беше студено.
Джан й разказа за съня си, който бе започнал с нея — Сирай и беше завършил с кошмар. Каза на Сирай какво е направила с черепа.
— Добре — промърмори Сирай и добави: — А сега трябва да доведеш работата докрай — да се отървеш и от онова „нещо“!
Начинът, по който говореше за Саймън, като че събра на голяма болезнена топка червата на Джан.
— Сирай, в него няма нищо от Майлоу. Не е белязан, аз зная това. Той е само едно малко момче. Моят син, Саймън. Нищо друго…
— Това твърди твоето съзнание, но подсъзнанието ти знае повече и затова е бил този сън с връщането на Майлоу — каза Сирай. — В това момче определено нещо не е наред. Ами виж ръста му. Още не е на две години, а ходи и говори като петгодишен. Той е генетично чудовище.
— Не е вярно — възпротиви се Джан, колкото и да подозираше, че истината е точно такава. — Нали отново и отново го подлагам на прегледи — тихо добави тя.
— Не по-зле от мен знаеш — онези медицински машини не са предназначени за съставяне на ясна и пълна генетична карта. Могат да поправят генетични отклонения на съвсем елементарно равнище. Ако в Саймън има генетично наследени черти от Майлоу, а аз съм сигурна в това, машината очевидно не може да разпознае този факт.
— Не, не, няма да ти повярвам. Няма доказателства. Майлоу се е превърнал в твоя мания. Ти го обвиняваш за всичко, което ти се е случило.
— А нямам ли право? Ако Майлоу не се беше появил в нашия морски комплекс и не беше убедил съвета да се преместим по-близо до брега, нямаше да бъдем нападнати от „Господаря Панглот“, нямаше да ме пленят и нямаше накрая да попадна в ръцете на японците.
Тя затвори очи и тръпка премина по цялото й тяло. Джан се задъха от жалост към нея. Сирай никога не беше споделяла подробности за това, какво са правили с нея през дългите седмици в „Ароматния бриз“, но от разказите на други жени, преместени там от „Господаря Панглот“, Джан си състави ясна представа що за мъки е трябвало да изтърпи. Тя стана и се премести на леглото до Сирай, прегърна я през раменете. Уплаши се — толкова костелива й се стори Сирай под нощницата. Беше твърде отслабнала.
— Забрави Майлоу — настоя Джан. — Опитай се да забравиш всичко случило се с тебе. Това е минало. Мисли за бъдещето. Мисли за мен.
— За тебе? — Сирай отвори очи и се вгледа в нея.
— Имам нужда от помощ, Сирай. Не мога да свърша всичко сама. И съм толкова самотна.
— Нали имаш онези твои мъже от Минерва.
Още една от причините за раздора помежду им.
На Сирай беше крайно неприятно присъствието им в Небесния Ангел, въпреки че не бяха обикновени мъже, а от Минерва.
— Те са много мили, особено Киш и ми помагат с какво ли не, но не мога да разчитам на тях да поемат някое от моите задължения. Природата не ги е създала за водачи.
— Ако ги беше създала, нямаше да са от Минерва, нали? — присмехулно каза Сирай.
Джан преглътна подигравката.
— Имам нужда от тебе, Сирай.
— А защо мислиш, че аз съм водач по природа?
— Ти си силна — „По-скоро беше“, тъжно помисли Джан. — Нужна ми е тази сила. Иначе няма да мога да продължа сама. Толкова по-трудно е от очакванията ми.
С потискащ цинизъм Сирай отбеляза:
— Да спасяваш света винаги се оказва трудно.
— Не се опитвам да спасявам света. Не съм толкова изкукала. Само се опитвам малко да подобря всичко… да покажа на хората, че може би още имаме шанс да се справим с пустошта, ако работим заедно.
— Но засега само накара всички да се обединят срещу тебе. Всички те мразят — небесни хора, земни хора, цялата сган. Не разбирам защо не се отървеш от всички.