Лицата на мрака

Сега прозорецът е широко отворен. Вятърът ли го е бутнал? Дотам си стигнал, Ермантие! Изплашено да въртиш на всички страни лицето си със затворени очи. Да си съгласен да бъдеш смешен, жалък, само и само да отхвърлиш непоносимото усещане, че не си сам. Ако се лъже, ако наистина в стаята няма друг освен него, нищо по-лесно от това, да се увери. Насочва се към вратата. Три бързи широки крачки, съвсем неочаквани от страна на слепец. Нещо се блъска о крака на стол. Я гледай! Значи не е бил толкова луд!

— Кой е там? — пита той тихо.

Този неузнаваем глас, избликнал от нощта, докато заглъхват последните отгласи на една немощна гръмотевица, го изпълва с някакъв титаничен ужас. Обляга се на вратата, опипва ключалката, открива, че ключът е взет. Но не, нали понякога преди да си легне сам превърта ключа и го слага в джоба на сакото си. Ала сега няма сърце да рови из джобовете си. Важно е само онова, което се крие там, на няколко крачки от него. Отправя се към масата, която е в средата на стаята. Може би в същия миг някаква сянка се отдръпва, опитва се да се измъкне иззад кръглата маса. Или пък са лице срещу лице? Ермантие се опира с пестници върху дъбовия край на масата, накланя гърди напред. Дишане ли чува, или вятърът раздвижва пердетата? Бавно започва да обикаля масата. И чувствува, че с този халат, който го прави още по-едър и масивен, с бледното си напрегнато в гримаса лице, което сигурно плува в сумрака, той е по-внушителното видение, той сигурно смръзва кръвта на другия… ако другият съществува. Да пръсне сърцето му от потрес дано! Той обикаля, повдига високо колене, стъпва тежко, като в онзи миг от лова, когато изненадва дивеча, прикован пред муцуната на кучето. Усеща по кожата на ръцете си някакво леко перване като с ветрило, неуловимо движение на въздуха. Сънува ли от десет минути? Театър ли разиграва пред себе си? Или наистина преследва живо, човешко същество, което всеки миг може да се откаже от бягството и да нападне? Ермантие е направил пълен кръг около масата. Дали противникът просто продължава да отстъпва пред него? Или по-скоро се е прикрил към бюрото? Дъските проскърцват отново, щом Ермантие пристъпя към бюрото. Не може да си представи кой посред нощ ще се забавлява да го посещава в стаята му. Сигурно не някой от къщата.