Прелюдия за Фондацията

16

Стаята, в която се озова Хари Селдън, бе по-просторна от стаята на Чувек в Имперския сектор. Спалня, където единият ъгъл служеше като баня и тоалетна и нямаше и следа от каквито и да било приспособления за готвене или хранене. Нямаше и прозорци, а в тавана бе вграден вентилатор с предпазна решетка, който издаваше постоянен въздишащ звук.

Селдън се огледа наоколо леко обезсърчен.

Чувек изтълкува погледа му по обичайния си прям начин и каза:

— Слушай, това е само за тази нощ. Утре сутринта някой ще дойде да те настани в Университета и ще се почувстваш по-уютно.

— Извинявай, Чувек, но откъде знаеш?

— Ще го уредя. Познавам тук един-двама души — той се усмихна кратко и загадъчно — а също така направил съм няколко услуги, за които мога да поискам да ми се отплатят. Дай сега да навлезем в известни подробности…

Журналистът втренчи поглед в Селдън и заяви:

— Онова, дето си го оставил в хотелската си стая, е загубено. Имаше ли нещо, което да е незаменимо?

— Нищо наистина незаменимо. Имах някои лични вещи, скъпи за мен заради връзката им с досегашния ми живот, но щом са загубени, загубени са. Имам, разбира се, и някои разработки по моя доклад. Изчисления. Самият доклад…

— Който в момента е публично известен, докато не дойде време да бъде изваден от обръщение като опасен — а това вероятно ще стане. Както и да е, сигурен съм, че все ще мога да докопам някое копие. Във всеки случай ти нали си в състояние да го възстановиш?

— Мога. Точно затова казах, че няма нищо, което да е наистина незаменимо. Освен това съм загубил известна сума пари — близо хиляда кредита, няколко книги, дрехи, билетите до Хеликон… ей такива неща.