Екстаз в пустинята

— Пусни я, нещастнико!

Размахал сръчно сабя, Марк си проби път към Криста. Предизвикателството му бе посрещнато от пиратския водач с поглед, изпълнен със съмнение. Макар че Марк беше доста едър, Червената брада се извисяваше над него с половин глава, а и беше доста по-тежък, което накара Криста да изпита непоносим страх за своя принц.

Болката в главата на Криста се усили, когато Червената брада стисна по-здраво косата й и я накара да се изправи на крака.

— Тази жена твоя ли е? — изрева пиратът, оглеждайки Марк с присвити очи.

— Да — отвърна Марк, предупреждавайки Криста с поглед да мълчи. — Махни си мръсните ръце от нея.

Стиснал здраво сабята си, той безстрашно нападна Червената брада, макар да знаеше, че няма надежда да победи гиганта и да освободи Криста.

— Корабът е мой — изрева свирепо Червената брада. — Тази жена също. Огледай се. Ще видиш, че боят престана и моите хора владеят положението. Остави сабята.

Молейки го с очи да не прави нищо необмислено, Криста трепна, когато Червената брада обгърна талията й с огромната си лапа и я притегли властно към себе си, за да демонстрира, че е неин господар. Двама от хората му веднага ги обградиха, за да го подкрепят, ако стане нужда.

— Остави сабята — повтори Червената брада, когато видя, че думите му не дават резултат.

— Ще ти предложа сделка — изрече Марк, усещайки, че го обзема отчаяние.

Гръмовният смях на Червената брада привлече вниманието на неговите хора. Всички погледи веднага се втренчиха в младия мъж, който открито се противопоставяше на страховития им водач.

— Защо да правя сделки с тебе? — подхвърли той. — Всичко тук е мое, включително тази жена.

— Позволи ми да го пронижа, Барбароса! — извика един от пиратите.

Наречен с прякора на Хайредин, първия Барбароса, който владял моретата през шестнадесети век, Червената брада си бе спечелил името със своята огнена брада и коса, както и със смелите си набези.

— Да — подкрепи го приятелят му, — остави го да довърши тоя самохвалко.

Двамата мъже се приближиха и като се видя притиснат, Марк скочи, балансирайки опасно, на перилата, и размаха сабята си.

— Почакай! — извика той. — Изслушай ме. Остави този кораб и пътниците и аз доброволно ще тръгна с тебе.

— Какво те прави толкова ценен? — изсмя се презрително Червената брада. — Мога да получа за жената повече, отколкото за тебе и за другите накуп.

— Не мисля — възрази Марк спокойно. — Чувал ли си за принц Абдулла?

— Разбира се. Кой не е чувал за бея на Константин? — отвърна Червената брада, но на масивното му лице се изписа леко съмнение.

— А за принц Ахмед? Чувал ли си за него?

Червената брада кимна и в кехлибарените му очи започна да просветва разбиране. Марк в миг го оприличи на голям котарак. Хвърли плахо поглед към Криста и видя, че лицето й е станало бяло като платно.