Единственият оцелял
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
— Упражнения. Дори и тях чакам с нетърпение.
Някъде отдалеч пак долетя вой на сирени. Макар че Кавано искаше да се добере до „Титърбороу“ колкото е възможно по-бързо, спазваше ограничението на скоростта, за да не привлича внимание.
— Хубаво е да си на сухо. — Опитите му да успокои Прескот продължаваха.
— И на топло.
— Да.
Дрехите на Кавано бяха студени като рицарска броня. Шофьорът бе оставил парното да работи и той чувстваше вълните топъл въздух по лицето си.
Прескот потрепера.
— Засили парното — каза му Кавано. — Докрай.
С треперещи ръце Прескот заопипва копчетата на парното.
— Ти подпали оная кола там като… Какво, отвличаща маневра?
— Отчасти. Полицаите ще загубят време, докато се оправят с пожара и разберат какво е станало.
— Каза отчасти. — Месестото чело на Прескот се набръчка. — Има ли и друга причина?
— Пръстовите ни отпечатъци. — Кавано отново погледна в огледалото за обратно виждане. — Отначало смятах да оставя колата на паркинга. Така известно време нямаше да я открият. Щяхме да имаме време да изтрием отпечатъците си, преди да избягаме от района и да повикаме помощ. Обаче другата кола дойде и… Сега, след като я подпалих, няма какво да се притесняваме за отпечатъци. Повярвай ми: полицията щеше да направи изследвания за отпечатъци и щеше да разбере кои сме. Много лоша идея щом искаш да изчезнеш, а аз да остана невидим.
— Кавано.
— Какво?
— Не ти знам малкото име.
— Нямам такова. Кавано е единственото име, което имам. Работно име. Никога не казвам истинското си име. Това ще застраши хората, които закрилям.
— Псевдоним?
— Знаеш някои неща от професионалния жаргон, а? — Чувствайки облекчение, че дишането на Прескот започва да се нормализира, той нямаше нищо против да го разсее, като отговаря на безобидни въпроси. — Единият от начините на противника да се добере до клиент е да научи самоличността на закрилника му.
— И като го научи, какво ще постигне?
— Противникът би могъл да разбере къде живее закрилникът, дали има роднини и тъй нататък. Виждаш ли връзката?
Месестата брадичка на Прескот се разтресе, кимайки в знак на потвърждение.
— Противникът може да убие бодигарда в къщата му и когато не е на работа. Когато не е толкова нащрек.
— И след това новият екип, който клиентът наеме, няма да навлезе толкова бързо в час относно безопасността му. По този начин той се превръща в жива мишена.
Прескот отново кимна.
— Или пък противникът отвлича близките на бодигарда и го принуждава да отслаби охраната на клиента.
— Бързо схващаш. Близките ми не могат да бъдат заплашени с нищо, при положение че лошите не знаят кои са те. Защото лошите не знаят кой съм — поясни Кавано.
— Имаш ли семейство?
— Не — излъга го Кавано. — Но ти каза „бодигард“. Не съм такъв.
— Тогава…
— Техническият термин е агент-протектор.
— Каква е разликата?
— Бодигардовете са мутри. Тях ги използват гангстерите. Мускули — и нищо повече.
— За разлика от теб, комуто, както вече доказа, са необходими специални умения. Благодаря. Това, през което мина, за да ме спасиш, е най-храбрата постъпка, която съм виждал.
— Не — поклати глава Кавано. — Не е храбра.
— Нямам друга дума за нея.
— Отиграна.
Телефонът на скинхеда, оставен между тях, иззвъня.
16.
Прескот се дръпна от него.
Телефонът звънна отново.
— Натисни бутона за отговор — каза Кавано. — После ми го дай.
Прескот се поколеба, но се подчини.
Карайки с лявата ръка, Кавано доближи телефона до дясното си ухо.
— Пица Хът.
— Страхотно — обади се стържещ глас.
— Благодаря.
— Не за „Пица Хът“. Имам предвид подпалването на твоята кола и открадването на нашата.
— Разбрах какво имаш предвид.
Прескот го гледаше напрегнато, мъчейки се да отгатне какво му говорят.
— Това няма да ни спре — продължи гласът. — Пак ще дойдем.
— Очаквам го — отвърна Кавано.
— Ти не си ченге. Иначе щеше да повикаш помощ. А вместо това се криеш от полицията. Сигурно си частна охрана. Откажи се. Не си от нашата категория.
— Така ли? А пък аз си мислех, че дотук се справих доста добре.
— Прескот каза ли ти с кого си имаш работа?
— Не е имал време нищо да ми каже — излъга Кавано.
Линията бе нестабилна. Освен това от изстрелите ушите му още пищяха и той трябваше да притиска телефона силно, за да чува какво му говори гласът.