Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
— Клей, добре ли хващаш всичко това? Приклекнал до камерата си, той се залюля на пети.
— О, божке, направо е фантастично!
— Ще приема това за „да“. — Сафиа постави стъклото на библиотечното писалище.
— Ами сърцето? — попита Флеминг.
Сафиа се обърна и погледна в отворената гръд. Почука с дръжката на една малка четка по сърцето. Всички чуха звънтежа.
— Със сигурност е от метал. Бронз, бих казала, съдейки по червеникавия цвят.
— Удари на кухо — изкоментира Клей и премести триножника с камерата така, че да има по-добър ракурс към гръдната кухина. — Я го направи пак.
Сафиа поклати глава.
— По-добре не. Виждате ли как пясъчникът обхваща на места сърцето и отгоре. Няма как да го извадим, без да нарушим целостта на камъка. Мисля, че трябва да го оставим така и други учени да го видят в този вид, преди да сме пристъпили към изваждането му.
През последната минута Кара едва си бе поемала дъх. Сърцето трещеше в ушите й, и то не от амфетамините. Никой друг ли не забелязваше?
Преди да е попитала на глас, в дъното на Стаята с арките се затръшна врата. Всички се стреснаха. Чуха се приближаващи стъпки. На двама души.
Сафиа насочи халогенната светлина към залата.
— Директор Тайсън!
— Едгар! — Кара пристъпи напред. — Какво правиш тук? Директорът на музея отстъпи крачка встрани, така че да се види придружителят му. Беше инспекторът от отдел „Убийства“ към централното лондонско управление.
— Инспектор Самюелсън беше с мен, когато разбрах за невероятното ви откритие. Тъкмо привършвахме и той помоли за възможност лично да погледне удивителната находка. Как бих могъл да му откажа след помощта, която ни оказа?
— Разбира се! — С най-добрия си дипломатически тон Кара прикри изблика на раздразнение. — Идвате тъкмо навреме. — Даде им знак да се приближат към импровизираната морга, като им отстъпи мястото си. Собственото й откритие трябваше да изчака още малко.
Флеминг кимна на шефа си за поздрав.
— Май и аз видях достатъчно. По-добре да ида да проверя нощната смяна. — Отдръпна се, но не и преди да се обърне към Сафиа: — Благодаря ти, че ми позволи да присъствам.
— За теб винаги — каза разсеяно тя, насочила вниманието си към откритото сърце.
Кара забеляза как очите на Флеминг се задържаха още миг върху Сафиа, а после се извиха с болка и той си тръгна. Както винаги, Сафиа беше сляпа за всичко извън работата си. Беше оставяла и по-достойни мъже от Флеминг да излязат от живота й.
Инспектор Самюелсън пристъпи напред и зае мястото, освободено от шефа на охраната. Беше преметнал униформеното си сако през едната ръка, а ръкавите му бяха навити до лактите.
— Надявам се, че няма да ви преча.
— Ни най-малко — каза Сафиа. — Голям късмет извадихме с това откритие.
— Наистина.
Инспекторът се наведе над статуята. Кара беше сигурна, че не само обикновеното любопитство го беше довело тук. Детективите не обичаха странните съвпадения.
Едгар застана до рамото на инспектора.
— Направо невероятно, нали? Това откритие ще привлече вниманието на целия свят.
Самюелсън се изправи.
— Откъде е дошла статуята?
— Баща ми я откри — каза Кара.
Самюелсън продължително я огледа с вдигната вежда.
Кара забеляза, че Едгар отстъпва крачка назад, забил поглед в обувките си. Това беше тема, към която всички запознати пристъпваха предпазливо.
Сафиа вдигна нагоре защитните си очила и се зае да обясни по-нататък, спестявайки на Кара тази необходимост.
— Реджиналд Кенсингтън финансира археологически екип, който да наблюдава изкопните работи за строежа на нов мавзолей при една гробница в град Салала на оманското крайбрежие. Открил статуята, заровена до старата гробница. Било рядка находка — да намериш предислямска статуя от двеста години преди Христа, при това толкова запазена, направо недокосната! Но пък гробницата е била почитана в продължение на две хилядолетия и районът около нея е останал неосквернен и сравнително рядко посещаван. Истинска трагедия е да загубим един толкова добре запазен артефакт.
Самюелсън не се трогна.
— Но случилото се ни доведе до това ново откритие. Има някакво равновесие. Същото не може да се каже за бедния Хари Мастерсън.
— Разбира се — побърза да каже Сафиа. — Не исках да кажа, че… че неговата смърт не е истинска трагедия. Напълно прав сте.
Самюелсън огледа присъстващите. Очите му се задържаха малко по-дълго върху дипломанта Клей Бишоп. Каквото и да видя там, то изглежда не го задоволи напълно. Погледът му се върна обратно върху статуята.