Бриджит
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджит». Краткое содержание книги:
— Тя е моя слугиня — рязко заяви Ролан.
— Но тя има благороднически произход! — изненадано възкликна Джонас.
— Външния вид често лъже — рече Ролан. — Това момиче е крепостна.
— Значи е незаконородена?
— Не знам нищо за родителите й. — Ролан започваше да се дразни.
— А не бихте ли искали да продадете услугите й? — попита Нетар.
Мъжът привлече вниманието на младия норман.
— Моля?
Очите на Нетар дьо Лион заблестяха.
— Не бихте ли обмислили предложението ми да я купя? Ще ви дам добра цена за нея. Такава красавица ще бъде истинско украшение за замъка ми.
Ролан с удоволствие би се отървал от момичето, но бе дал дума на Дрюода.
— Мисля, че не. Когато това момиче ми бе дадено, обещах, никога да не се върне по тези земи.
— Била ви е дадена?! Но това е невероятно! — Нетар бе искрено изумен. — В такъв случай господарката й сигурно е била жена, и то доста ревнива.
— Да, жена беше — потвърди Ролан, но не добави нищо повече.
— Но вие явно не я искате — изгледа го в упор Нетар. — Вижда се съвсем ясно. А момиче с подобна красота не е родено да бъде слугиня.
— Дори и Венера да бе, пак щеше да ми е в тежест — изръмжа Ролан. — И въпреки всичко съм длъжен да я задържа.
Нетар поклати глава и въздъхна.
— Жалко. Как може да не оценявате такова съкровище!
— Тя наистина е хубавка — намръщи се Ролан, — но въпреки всичко е истинско бреме.
— Този мъж е слепец — отбеляза Нетар, след което тримата мъже учтиво се сбогуваха и се отдалечиха.
Ролан ги изпрати със свъсен поглед. Какво знаеха тези хора? Франките глезеха жените си и боготворяха красотата им. Според Ролан, това бе глупаво. Една жена си бе жена и нищо повече. Беше глупаво да се смята, че е нещо безценно. Тя бе призвана да служи на мъжа и толкоз.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
След като косата й напълно изсъхна и придоби копринен блясък, Бриджит я сплете на две плитки, завърза вързопа с вещите си и неохотно се присъедини към Ролан в двора на страноприемницата. Той я настани на една от пейките в сенчестия двор и й заповяда да го чака.
Девойката се чувстваше засегната от грубото му държание. Очакваше да направи одобрителна забележка относно външния й вид и се обиди, тъй като той не й обърна никакво внимание. Ала тя се подчини на кратката му заповед и търпеливо седна на пейката. В двора на страноприемницата бе доста оживено и мъжете нахално я зяпаха, а това я накара да се почувства още по-неудобно.
Ролан влезе вътре, за да попита за храна за из път, доволен, че тя се бе погрижила за себе си, а и си носеше провизии. След няколко минути някакъв млад мъж се приближи до Бриджит. Тя нямаше нищо против да има компания, ала скоро разбра, че непознатият е чужденец, англичанин или ирландец, ако се съдеше по тъмната му коса, а тя не разбираше езика му. Но младият мъж не се отказваше от опитите си да завърже разговор и с цялото си държание показваше колко възхитен е от красотата й.
Внезапно Ролан изникна отнякъде и застрашително се надвеси над нея, сложил ръце на кръста, с гневен блясък в очите. Протегна ръка, дръпна я рязко и я изправи на крака. Младото момиче отвори уста, за да се възмути от грубостта му, ала срещна студения му поглед и реши, че е по-добре да замълчи.
— Познаваш ли този мъж?
— Не.
— И въпреки това го покани да седне до теб и разговаря с него — изръмжа Ролан. Обвинителният му поглед се прикова върху изплашеното й лице.
— Не съм — меко отвърна девойката, — макар че нямах нищо против, когато той седна при мен. Обаче не можах да разбера нито дума от това, което ми каза, така че случилото се няма никакво значение.
— Винаги ли се държиш по този начин с непознати? — грубо настоя той, без да обръща внимание на последните й думи.
— Не съм направила нищо лошо — побърза да се защити Бриджит. — Имах нужда от нечия приятелска усмивка.
— Не от това се нуждаеш — заплашително рече рицарят.
Не й даде възможност да отговори, стисна я за ръката и я поведе през двора към мястото, където бе завързан коня му. Тя се почувства засрамена, че я влачеха като някое, непослушно дете и се опита да се измъкне от желязната му хватка.
— Настоявам да ме пуснеш! — високо заяви тя.
Ролан рязко спря, извърна се към нея и невярващо я изгледа.
— Ти настояваш?
— Нямаш никакво основание да се държиш по този начин с мен.
— Значи господарката ти е била права. Твоето безочие е поразяващо — изръмжа той.
Без да каже нищо повече, Ролан се метна на коня и настани Бриджит зад гърба си. Препуснаха в галоп по пътя. Не си проговориха през остатъка от деня. Когато се стъмни, той отби от пътя и навлезе в гората.