Кралица Марго

— Може би ще отидете да видите господин адмирала, синко? — запита Катерина.

— Да, може би.

— Идете, така ще дадете добър пример и утре ще ми кажете как е.

— Ще отида, ваше величество, щом вие одобрявате.

— Аз — каза Катерина — не одобрявам нищо. Но кой е там? Отпратете го, отпратете го!

Анри направи крачка към вратата, за да изпълни заповедта на Катерина, но в същия миг завесата се вдигна и баронеса дьо Сов подаде русата си глава.

— Парфюмеристът Рьоне, когото ваше величество повика, дойде.

Катерина хвърли светкавичен поглед към Анри дьо Навар.

Младият владетел леко поруменя, после почти веднага пребледня страшно. Всъщност току-що бяха произнесли името на убиеца, на неговата майка. Той съзна, че лицето му издава неговото вълнение и се отдръпна до прозореца. Малката хрътка изскимтя.

В същия миг влязоха две нови лица. За едното бяха съобщили, а другото имаше свободен достъп.

Първото лице беше Рьоне, парфюмеристът, който се приближи до Катерина с раболепните поклони, характерни за флорентинските слуги. Той носеше една кутия с наредени в преградки различни пудри и шишенца. Второто лице беше херцогиня дьо Лорен, по-голямата сестра на Маргьорит. Тя влезе през една тайна вратичка, която водеше към кабинета на краля, и бледа и трепереща, надявайки се, че Катерина, която разглеждаше с баронеса дьо Сов съдържанието на кутията, донесена от Рьоне, няма да я забележи, седна до Маргьорит. Наварският крал стоеше прав от другата и страна с ръка на челото, като че ли му се виеше свят.

В този миг Катерина се обърна.

— Дъще — каза тя на Маргьорит, — вие можете да се оттеглите в покоите си. А вие, сине мой, идете да се забавлявате в града.

Маргьорит стана, Анри се полуизвърна.

Херцогиня дьо Лорен сграбчи ръката на Маргьорит.

— Сестричке — каза тя съвсем тихо и бързо, — в името на херцог дьо Гиз, който ви спасява, както вие сте го спасявали, не излизайте оттук, не си отивайте у вас.

— Какво говорите, Клод? — запита Катерина.

— Нищо, майко.

— Вие казахте нещо тихо на Маргьорит.

— Само й пожелах лека нощ, ваше величество, и й предадох поздравите на херцогиня дьо Невер.

— А къде е красивата херцогиня?

— При херцог дьо Гиз.

Катерина изгледа двете жени подозрително, като смръщи вежди.

— Елате тук, Клод — каза кралицата-майка. Клод се подчини, Катерина стисна ръката й.

— Какво й казахте, бъбрица такава! — прошепна тя, стискайки до болка китката на дъщеря си.

— Ваше величество — каза на жена си Анри, който, макар че не беше чул думите на Клод, не бе изпуснал нищо от пантомимата, изиграна от кралицата, Клод и Маргьорит. — Ваше величество, ще ми окажете ли чест да ми подадете ръка за целувка?

Маргьорит му протегна треперещата си ръка.

— Какво ви каза тя? — прошепна Анри, докато се навеждаше над ръката й.

— Да не излизам. В името на небето, не излизайте и вие!

Това бе само светкавица, но при нейния проблясък, колкото и мигновен да бе, Анри отгатна цял заговор.