Нощни шепоти
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: Втора възможност #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Гавазова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нощни шепоти». Краткое содержание книги:
— По същия начин ми описа и пътуването до Парагвай, когато ме взе със себе си — изрече и красноречиво потръпна. — През цялото време валеше, а партньорите ти бяха въоръжени.
— Не е вярно, само бодигардовете им имаха оръжия.
— Приятелите ти също. Видях ги.
— Халюцинирала си.
— Добре де, ти си прав, аз греша. Не Парагвай, а Перу беше мястото, където оръжията на деловите ти партньори се показваха под саката им.
— Сега си спомням защо престанах да те взимам на деловите си пътувания. Ти си таралеж в гащите.
— Просто съм наблюдателна.
Един лист се плъзна от бюрото, Кортни го повдигна и му го подаде.
— Това няма значение, резултатът е един и същ — каза той, докато взимаше листа, погледна го и го прибави към останалите в папката. — Както и да е, този път отивам в Палм Бийч, а не в Перу или Парагвай. Палм Бийч — спомняш ли си — имаме къща там. Всяка година ходим през зимната ти ваканция. Баща ти е там в момента. А двамата с тебе ще бъдем там утре.
— Тази година няма да замина. Татко непрекъснато ще е на игрището за голф. Ти пък ще прекараш цялото си време зад затворени врати или на срещи, или говорейки по телефон, а когато не правиш това, ще ходиш на срещи или ще говориш по телефон.
— Караш ме да се чувствам по-скоро глупав, отколкото виновен.
— Ти си тъп. — Той вдигна поглед към нея и почти недоловимата промяна в изражението му я накара бързо да се поправи: — Имах предвид, че водиш тъп живот. През цялото време работиш и не се забавляваш.
— За разлика от тебе. Нищо чудно, че не виждаш предимствата на моя.
— Коя късметлийка ще бъде този път временният обект на сексуалното ти влечение, докато си в Палм Бийч?
— Просиш си пердаха.
— Прекалено съм голяма за бой. Освен това не си ми нито баща, нито майка.
— Това усилва вярата ми в Господ.
Тя реши да смени темата.
— Вчера видях Париш в „Сакс“ на Пето Авеню. Те също заминават за Палм Бийч. Знаеш ли Ноа, ако не внимаваш, някоя сутрин ще се събудиш женен за нея.
Той добави една златна химикалка и молив в куфарчето с документи и набра шифъра.
— Това ще бъде най-краткият брак в историята.
— Харесваш ли Париш?
— Да.
— Тогава защо не се ожениш за нея?
— Като начало тя е прекалено млада за мен.
— Прав си. Ти си на четиридесет, а това означава, че вече не си в първа младост.
— Да не би да се опитваш да бъдеш противна?
— Не е необходимо да се опитвам, идва ми отвътре. Ако Париш беше по-възрастна, би ли се оженил за нея?
— Не.
— Защо?
— Гледай си своята работа.
— Ти си моята работа — нежно каза тя. — Ти си най-близкият човек, когото имам.
Това беше отчаян опит да го трогне и Ноа го знаеше. Също така по някакъв начин това му оказваше влияние, така че той не каза нищо и реши да запази сили за битката, която трябваше да проведе с нея заради заминаването й до Палм Бийч. Баща й възнамеряваше да се установи там и да запише Кортни в местно училище, но Ноа нямаше намерение да участва в тази война.
— Все пак не искаш ли да се ожениш?
— Не.
— Защо?
— Защото съм го правил и не ми харесва.
— Джордана тотално те е настроила срещу брака, нали? Париш смята, че тя те е настроила срещу всички жени.
Той вдигна поглед от документите, а на челото му се появи бръчка.
— Какво мисли тя?
— Париш не знае за жените, които взимаш на яхтата си и за онези, които се измъкват от хотелската ти стая и които аз виждам в редките случаи, когато ме взимаш някъде е теб. Тя смята, че си наранен, благороден и обречен на безбрачие.
— Чудесно, остави я да си мисли така.
— Твърде късно е, съжалявам. Разказах й всичко. Цялата ужасна и потресаваща истина.
Ноа невъзмутимо продължи да пише някаква бележка.
— Ще те взема с мен в Палм Бийч.
— Няма начин. Не можеш.
Той спря да пише и впери в нея поглед, който караше всички да се свиват.
— Погледни ме — изрече меко. — А сега се заеми с багажа си.
— Няма.
— Отлично. Ще те взема така както си и можеш да останеш с отвратителните си дрехи. Ти решаваш.
— Блъфираш.
— Нищо подобно. Ти би трябвало да знаеш това по-добре от повечето хора.
— Мразя те, Ноа.
— Не ми пука. Сега си приготвяй багажа и утре сутринта те чакам долу на стълбите.
Тя се плъзна от облегалката на стола, а в очите й блестяха неприкрити сълзи. Сълзите бяха безполезни. Той бе непреклонен.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Заета с предстоящото си заминаване за Палм Бийч, Слоун не забеляза патрулната кола на Джес зад себе си преди да се отдалечи на километър и половина от дома и той да запали сигналната лампа. Объркана от светлините, тя погледна в страничното огледало и видя, че той и маха.