История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))
- Автор: Манчев Кръстьо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))». Краткое содержание книги:
В другите области без османска администрация и тимарска система (Черна гора, Мани в Пелопонес, Сули в Епир, някои албански райони) крепостнически отношения не се установяват, а се утвърждава своеобразен патриархално-племенен бит. Споменатите области са твърде бедни и слабо производителни, социално-икономическите отношения в повечето случаи тук почиват на племенната организация, обичайното право и личната свобода.
В областите под австрийска власт
В южнославянските области под австрийска власт се развиват феодално-крепостнически отношения в техния западноевропейски класически вид. Както в Словения, така и в Хърватия господстват едри земевладелци, в повечето случаи унгарци (Славония) и немци (Словения). Издигат се и силни хърватски дворянски фамилии — Франкопани, Шубичи, Нелипичи, Бабоничи, Цельски графове и др. — като собственици на огромни имения.
Населението на хърватските и словенските земи под Хабсбургите може да се разгледа в три категории: феодали (властела, племство). Това е съсловието на земевладелците — едри магнати, средни властелини, дребни владетели, най-често независими едни от други и в слаба зависимост от общия владетел (крал, император). Тяхната обработваема земя е два вида: 1. феодална резерва, земя за собствено частно производство на феодала, и 2. селска земя (грунт, хуба, бащина). По средновековните разбирания селянинът може само да ползва земята, срещу което се натоварва с определени задължения. Горите и пасбищата се смятат за общо благо на селата, но и тяхното ползване не е безвъзмездно.
Следващото съсловие е това на селяните. Те са две категории — свободни и зависими (кметове). Първите имат задължения само към държавата, респ. владетелите, а вторите — и към владетелите, и към съответните местни феодали — властелини. Срещу ползването на „властелинската“ земя кметовете се задължават с отработъчна, натурална и парична рента. Отработъчната рента е безплатна работа (тлака) определен брой дни в годината в оная част от именията на феодалите, която са си определили за свое частно производство. За различните райони и периоди от време тя е различна, но има случаи да достига дори до 100 дни. Другите задължения са най-различни — данък на държавата, една десета част от производството на църквата, една девета част на феодала и всевъзможни други плащания за всяка къща.
Задълженията на кметовете са толкова много, че се налага да се съставят специални „договори“ (урбари), с които те се уточняват за всяко село и всяка къща. При това зависимият селянин не може да се ожени без разрешението на своя феодал, неговият господар е и негов съдия, може да го глобява, да го бие, да го затваря и пр. Зависимият селянин не може и да напуска местожителството си, респ. властелина си, освен ако си тръгне гол и бос, и пак след като получи разрешение.
Третата категория са гражданите. Развиват се словенски и хърватски градове като военни, административни, църковни и стопански средища. Първоначално те са повече военни крепости, но впоследствие се оформят като центрове на занаятчийство, търговия и култура.
Градските жители са лично свободни хора, твърде често имат собствено автономно управление и свой съд, а понякога и специални привилегии, давани им от владетелите. Занаятчиите са организирани в еснафски организации, като наред със занаятите упражняват и земеделие в крайградските си имоти. Търговците и занаятчиите, дребните градски съществувания изобщо, съставляват т.нар. пук (народ), който не участва в управлението на градовете — това е строго охранявана територия, запазена само за патрициата. Такова приблизително е положението и в градовете под венецианска власт.
През XVI–XVII век най-развита в икономическо отношение област от южнославянските земи под австрийска власт е Словения. Тук се развиват манифактурни предприятия от раннокапиталистически тип, градовете стават стопански центрове, настъпва подем в рудодобивната промишленост, занаятчийството и търговията. Както в Словения, така и в Хърватия нараства ролята на т.нар. трето съсловие, чийто най-горен слой съставляват едрите манифактуристи, търговци и лихвари. Навсякъде проникват стоково-паричните отношения, отработъчната и натуралната рента се заменят с парична, настъпват промени в социалния статут на зависимия селянин (кмет), набелязват се контурите на един процес, който води към превръщането на закрепостения към властелинската земя кмет в свободен селянин със свое стопанство на собствена земя. Всъщност става дума за един общоевропейски социално-икономически феномен, който къде по-рано, къде по-късно ще обхване целия Балкан, в това число и онази негова част, която е под османска власт.