Съдът на поколенията
- Автор: Николов Любомир, Георгиев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдът на поколенията». Краткое содержание книги:
Обвинителя. Ще се опитаме. Но преди това искам да ви кажа, че дори смъртта на тези 34 човека не би била достатъчна, за да застанете на подсъдимата скамейка. Защото нашата задача не е да съдим финансови, нито криминални престъпници. Но има един друг факт — вие сте имали възможност да предотвратите ядрения опит на Тетатоера с един рапорт.
Тесен пясъчен плаж, заграден от едната страна с високата стена на джунглите, а от другата заливан от морските вълни. Полковник Сертон стои сред пясъка и изтрива потното си лице с бяла кърпа. Един войник излиза от гъстата растителност, отдава чест и докладва:
— Невъзможно е да ги открием, господин полковник. Те познават местата много по-добре от нас. И не желаят да напускат атола.
— Колко са?
— Евакуирани са 73 туземци. Следователно тук остават 34 души.
Сертон мълчаливо се обръща и дълго гледа към морето, където стои на котва един военен кораб. Войникът продължава да стои изпънат мирно. Най-после полковникът проговаря:
— Съобщете на останалите, че след един час напускаме острова.
Войникът уплашено гледа началника си.
— Чухте ли заповедта? — нетърпеливо пита Сертон. — Изпълнявайте!
Войникът се обръща и след малко изчезва в джунглата.
Картината се сменя. Сега сме на борда на военния кораб, който се отдалечава от атола. Върховете на палмите вече едва се различават на хоризонта. До перилата са застанали полковник Сертон и генерал Креснер.
— На други острови сме имали неприятности с местното население — казва генералът. — Обикновено туземците не искат да разберат, че трябва да напуснат. Надявам се, че тук евакуацията е минала без инциденти. Ако на острова е останал дори един от тях, трябва да прекратим експеримента. Това е изрична заповед на президента. Затова още веднъж ви питам, всички ли напуснаха?
— Сто и седем туземци бяха евакуирани — твърдо изговаря Сертон.
Когато отново се връщаме в съда, Обвинителя задава своя следващ въпрос.
Обвинителя. Генерал Креснер, наистина ли щяхте да прекратите експеримента, ако знаехте за останалите на острова хора?
Високият генерал се изправя. Острите черти на лицето му са оградени от посребрена коса. Това е лице на твърд, дори жесток, но неспособен на лъжа човек.
Креснер. Да, за съжаление. Такава беше изричната заповед на президента. Вече имахме два подобни случая. Всеки път около смъртта на няколко туземци се вдигаше скандал.
Обвинителя. Защо не проверихте лично изпълнението на плана за евакуиране?
Креснер. Защото не исках да установя, че не е изпълнен докрай.
Обвинителя. Значи ли това, че сте подозирали лъжата на полковник Сертон?
Креснер. Бях уверен, че не казва истината. Но аз се интересувах единствено от изпълнението на опитите. Писменият рапорт на полковника ми беше достатъчен.
Обвинителя. Оттук можем да направим извода, че ви е било нужно само прикритие — условно изпълнение на заповедта. И рапортът на Сертон е бил решаващ за опита.
Креснер. Да. Но и двамата знаехме, че опитът трябва да бъде проведен.
Обвинителя. Смятам, че степента на участие на петимата подсъдими в експеримента е установена.
Колотие. И петимата са били принудени да действуват така от хода на събитията. Те само са изпълнявали своите задължения.
Обвинителя. Вече доказахме, че ако подсъдимите бяха изпълнявали единствено и напълно своите задължения, не би се стигнало до двата ядрени взрива на острова. Тоест имаме случай на неизпълнение или превишаване на задълженията.
Атолът Тетатоера. От един километър височина той прилича на огромен зелен пръстен, очертан от белите линии на плажовете. На брега на лагуната се виждат тъмните квадрати на бетонните укрепления. Край тях като черни точки се движат хората — неколцина от останалите островитяни. Сега, след заминаването на военните, те са спокойни.
— Внимание — казва гласът на Обвинителя.
Долу, сред джунглата, внезапно блясва мълния. Няколко секунди непоносима светлина, после мрак. Гъбата на взрива се извисява към небето.
Постепенно привиквам към нормалното слънчево осветление. Отначало едва различавам пръстена на атола. После виждам всичко. Джунглата е изчезнала. Останали са само овъглени следи. На мястото на взрива огромен кратер е разкъсал атола и съединил лагуната с океана.
Нов, този път по-слаб блясък осветява дъното на лагуната. Над острова се издига облак от вода и пара.
— Това бяха двата взрива — земен и подводен — казва Обвинителя. — А сега вижте острова два дни по-късно.