Кръв
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Тери Маккейлъб #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръв». Краткое содержание книги:
— Добре, добре — прекъсна го Локридж. Той вдигна ръце в знак, че се предава. — Просто ще поседя тук и ще си почета книгата. Няма повече да ти задавам въпроси.
— Чудесно. Доскоро.
Маккейлъб влезе в сградата на, отдел „Убийства“. Джай Уинстън го чакаше на пропуска. Тя бе привлекателна жена, няколко години по-възрастна от него. Имаше средно дълга, права, руса коса. Фигурата й беше стройна и носеше син костюм с бяла блуза. Маккейлъб не я бе виждал почти пет години — от нощта, в която бяха отпразнували ареста на Лутър Хач. Те се ръкуваха и Уинстън го отведе в заседателна зала с овална маса с шест стола. До стената имаше по-малка маса с двойна кафеварка. В стаята нямаше никой. Върху масата Маккейлъб видя купчина документи и четири видеокасети.
— Искаш ли малко кафе? — попита Уинстън.
— Не, благодаря.
— Тогава да започваме. Разполагам с двайсет минути.
Двамата седнаха един срещу друг. Уинстън посочи към документите и касетите.
— Всичко това е твое. Копирах го, след като ми позвъни сутринта.
— Божичко, майтап ли си правиш? Благодаря ти.
Маккейлъб придърпа купчината към гърдите си като човек, който събира печалбата на маса за покер.
— Свързах се с Аранго в Лос Анджелис — продължи Уинстън. — Той ми каза да не работя с теб, но аз му отговорих, че си най-добрият агент, когото познавам, и че ти дължа услуга. Вбесих го, но ще го преживее.
— Тук са и нещата от Лос Анджелис, така ли?
— Да, обменихме си материалите. От две седмици нищо не съм получавала от Аранго, но навярно просто не се е появило нищо ново. Мисля, че това е последната информация. Проблемът е, че засега цялата тази документация и видеокасетите не водят доникъде.
Маккейлъб раздели купчината наполовина и започна работа. Стана ясно, че две трети от работата е свършена от шерифските детективи, а останалото от лосанджелиското управление. Посочи към касетите.
— Какво има в тях?
— Двете местопрестъпления и убийствата. Аранго ми каза, че вече ти е показал грабежа в магазина.
— Да.
— Е, на нашия запис има още по-малко. Убиецът се появява в кадър само за няколко секунди. Точно колкото да видим, че носи маска. Но така или иначе, давам ти го, за да го гледаш, ако искаш.
— На твоя запис убиецът от банкомата ли взима парите, или от жертвата?
— От банкомата, защо?
— Може би ще успея да използвам това, за да получа известна помощ от бюрото, ако се наложи. Технически това означава, че парите са били взети от банката, не от жертвата. И следователно престъплението е федерално.
Уинстън кимна.
— Как успя да свържеш двата случая, по резултатите от балистичната експертиза ли? — попита Маккейлъб.
— Вече работех по случая и няколко седмици по-късно прочетох във вестника и гледах по новините за второто убийство. Стори ми се същото. Свързах се с управлението в Лос Анджелис и обединихме усилията си. Ще разбереш, когато видиш записа, Тери. Няма съмнение. Същият начин на действие, същият пистолет, същият тип. Балистичната експертиза само потвърди онова, което вече знаехме.
Маккейлъб кимна.
— Чудя се защо е избрал това оръжие, ако е знаел, че куршумът ще остане вътре. С какво е стрелял?
— С деветмилиметрови патрони. Изцяло метална гилза. Събирането на гилзите просто няма смисъл. В моя случай куршумът е излязъл навън и ние го изровихме от бетонната стена. Онзи тип навярно е предполагал — или се е надявал — че ще е прекалено смачкан за балистично сравнение. Затова като добър малък убиец е взел гилзата. Както казах, гледай записите. Имаме си работа с единак. Нямаш нужда от балистични експертизи, за да го разбереш.
— Успяхте ли да постигнете нещо повече?
— Какво искаш да кажеш, с оръжието или с балистиката?
— Да. Къде са веществените доказателства?
— При нас. Управлението в Лос Анджелис е малко по-натоварено. Тъй като нашият случай беше първи, ние се договорихме да задържим всички доказателства. Имам картбланш да следвам обичайната процедура, нали знаеш, да търся прилики и прочее, но ударихме на камък. Като че ли са само тези случаи. Засега.
Маккейлъб се замисли дали да й каже за база данните „ДРОГА/ОРЪЖИЕ“ на ФБР, но реши, че моментът още не е подходящ. Щеше да изчака, докато види записите и докладите за разследването.
Забеляза, че Уинстън си поглежда часовника.
— Сама ли работиш по случая?
— Сега да. Аз водих разследването и Дан Систрънк ми партнираше. Познаваш ли го?
— Хм, не беше ли едно от момчетата в мавзолея онази нощ?
— Точно така, от групата за наблюдение на Хач. Двамата работихме заедно по случая. Сега с него се занимавам само аз. Какъв късмет, а?