Насън и наяве
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Насън и наяве». Краткое содержание книги:
— Ще… ще опитам.
— Хайде да започнем отначало. Заместник-шериф Блейк е прекарал нощта тук, нали?
— Д-да. Аз го помолих. Аз… аз ужасно се страхувах.
— В апартамента ви има само една спалня.
— Точно така.
Тя посочи към дивана. Одеялото и възглавницата все още бяха там.
— Той… той спа тук.
— Кога отидохте да си легнете?
Ашли се замисли за миг.
— Трябва… трябва да е било към полунощ. Бях нервна. Пихме чай и си поговорихме. Почувствах се по-спокойна. Извадих му завивки и възглавница, после отидох в спалнята. — Мъчеше се да се овладее.
— Тогава ли го видяхте за последен път?
— Да.
— И заспахте?
— Не веднага. Накрая взех хапче за сън. Следващото нещо, което си спомням, бяха женски писъци от уличката. — Започна да трепери.
— Мислите ли, че някой е влязъл в апартамента и е убил заместник-шериф Блейк?
— Н-не зная — отчаяно отвърна. — Някой беше влизал тук. Даже беше написал заплаха на огледалото.
— Той ми разказа за това по телефона.
— Може да е чул нещо и… и да е излязъл навън, за да провери — предположи Ашли.
Шерифът поклати глава.
— Струва ми се, че не би излязъл навън гол.
Тя се разплака.
— Не зная! Не зная! Това е кошмар. — Скри лицето си в шепи.
— Бих искал да поогледам апартамента — каза шериф Даулинг. — Трябва ли ми заповед за обиск?
— Не, разбира се. М-моля.
Той кимна на детективите. Единият влезе в спалнята. Другият отиде в кухнята.
— За какво разговаряхте със заместник-шериф Блейк?
Ашли дълбоко си пое дъх.
— Аз… аз му разказах за… за нещата, които ми се случваха. Той беше много… — Вдигна очи към шерифа. — Защо някой би искал да го убие? Защо?
— Не зная, госпожице Патерсън. Ще открием.
Лейтенант Елтън, детективът, който бе влязъл в кухнята, се появи на прага.
— Може ли за момент, шериф?
— Извинете ме.
Той отиде в кухнята.
— Какво има?
— Намерих това в мивката — отвърна лейтенант Елтън. — Държеше окървавен месарски нож за ръба на острието. — Не е бил измит. Мисля, че ще успеем да свалим няколко отпечатъка.
Костоф, вторият детектив, се върна от спалнята и припряно влезе при тях. Носеше пръстен със смарагди и диаманти.
— Намерих го в кутията за бижута. Отговаря на описанието на пръстена, който Жан-Клод Парен подарил на Тони Прескот в Квебек.
Тримата мъже се спогледаха.
— Това е абсурд рече шерифът.
Той предпазливо взе ножа и пръстена и се върна в дневната. Протегна напред ножа и попита: — Госпожице Патерсън, този нож ваш ли е?
Тя го погледна.
— Аз… Да. Възможно е. Защо?
Шериф Даулинг й показа пръстена.
— Виждали ли сте някога този пръстен?
Поклати глава.
— Не.
— Намерихме го във вашата кутия за бижута.
Детективите я наблюдаваха. Жената бе напълно объркана.
— Аз… Някой трябва да го е поставил там… — прошепна.
— Кой би направил такова нещо?
Лицето й пребледня.
— Не зная.
В апартамента влезе детектив.
— Шерифе?
— Да, Бейкър? — Той му даде знак да отидат в ъгъла.
— Казвай.
— Открихме петна от кръв по килима в коридора и в асансьора. Изглежда, че трупът е бил увит в чаршаф, замъкнат в асансьора и изхвърлен на уличката.
— Мамка му! — Шериф Даулинг се обърна към Ашли:
— Госпожице Патерсън, вие сте арестувана. Ще ви съобщя правата. Имате право да мълчите. Ако се откажете от това право, всичко, което кажете, може да бъде използвано в съда. Имате право на адвокат. Ако не можете да си го позволите, съдът ще ви назначи служебен защитник.
Когато стигнаха в управлението, шериф Даулинг нареди:
— Вземете й отпечатъци и я регистрирайте.
Ашли стоически изтърпя процедурата. Накрая шерифът й каза:
— Имате право да се обадите по телефона.
Тя го погледна и мрачно отвърна:
— Няма на кого да телефонирам. — „Не мога да позвъня на баща си.“
Шериф Даулинг я проследи с поглед, докато я отвеждаха в килията.
— Проклет да съм, ако разбирам нещо. Виждали ли сте резултатите й от детектора на лъжата? Бих се заклел, че е невинна.
В стаята влезе детектив Костоф.
— Преди смъртта си Сам е правил секс. Проверихме трупа му и чаршафа с ултравиолетови лъчи — бил е увит в него. Имаме позитивен резултат за семенна течност и вагинални секрети. Ние…
— Чакай! — изпъшка шериф Даулинг. Отдавна отлагаше момента да съобщи на сестра си. Сега обаче трябваше да го направи. Той въздъхна. — Веднага се връщам.
Двайсет минути по-късно беше в дома на Сам.
— Какво неочаквано удоволствие — каза Сърийна. — Сам с теб ли е?
— Не, Сърийна. Трябва да те попитам нещо. — Предстоеше му труден разговор.