Червеният заек
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Русева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният заек». Краткое содержание книги:
— Много ли е болен? — попита Мур.
— От това, което видях преди три дни, няма да изкара и до Коледа. Остра коронарна недостатъчност, казват. Разполагаме със снимка, на която се вижда как пие вероятно нитроглицериново хапче. Зле му се пише на Червения Майк — заключи Гриър, използвайки прякора, който бяха лепнали на Суслов в управлението.
— Александров ли ще заеме мястото му? Някакви други предположения? — каза Ритър. — Мисля, че циганите са ги орисали при раждането им — още един Истински вярващ във великия бог Маркс.
— Не може всички да сме баптисти, Робърт — отбеляза Артър Мур.
— Това пристигна преди два часа по безопасния факс от Лондон — каза Гриър, подавайки листовете. Беше оставил най-хубавото за накрая. — Може да е важно — добави заместник-директорът на разузнаването.
Боб Ритър четеше много бързо.
— Исусе!
Съдия Мур се позабави. Както подобаваше на един съдия. Двайсетина секунди по-късно от заместник-директора на операциите той каза:
— Мили Боже! — Последва пауза. — Нищо ли нямаме за това от нашите източници?
Ритър се намести в стола си.
— Изисква се време, Артър, а и семейство Фоли още се настаняват.
— Предполагам, че ще дойде нещо от КАРДИНАЛА.
Те рядко споменаваха кодовото име на този агент. В колекцията от кралски скъпоценни камъни на ЦРУ той беше диамантът Кълинан.
— Ще получим, ако Устинов спомене нещо, а аз очаквам да го направи. Ако решат да предприемат някакви действия…
— Ще предприемат ли наистина, господа? — попита директорът на ЦРУ.
— Без никакво съмнение мислят по това — веднага отговори Ритър.
— Ще трябва да вземат трудно решение — предположи Гриър, разсъждавайки по-трезво. — Дали Негово светейшество не си търси белята? Не са много онези, които отиват до клетката на тигъра, отварят вратата и започват да го дразнят.
— Трябва да покажа това утре на президента — Мур спря и се замисли за миг. Редовната му седмична среща в Белия дом беше насрочена за десет часа на следващата сутрин. — Папският нунций май е извън града.
Оказа се, че останалите не знаят. Трябваше да провери.
— Какво ще му докладваш? — Въпросът зададе Ритър — Може да се предположи, че останалите в Рим са го разубеждавали да не го прави.
— Джеймс?
— Не ни ли връща към историята с Нерон?16 Излиза, че той заплашва руснаците със собствената си смърт… По дяволите, наистина ли някои хора си въобразяват подобни неща?
— Преди четиридесет години ти също рискува живота си, Джеймс.
Гриър беше служил във флота през Втората световна война и сега често носеше миниатюра на златни делфини върху ревера на сакото си.
— Артър, рискувах живота си колкото всички останали на кораба. Не уведомих с писмо Тоджо17 къде се намирам.
— Човекът си има сериозни мотиви, момчета — обади се Ритър. — И преди сме се сблъсквали с подобно нещо. Д-р Мартин Лутър Кинг18 никога не отстъпи в живота си, помните ли?
— Да, и предполагам, че ку-клукс-клан е бил за него толкова опасен, колкото е КГБ за папата — довърши Мур мисълта. — Свещениците гледат по друг начин на света. Нарича се „добродетелност“, ако не се лъжа. — Наведе се напред. — И така, ако президентът ме пита за това, а няма начин, мамка му, какво да му кажа?
— Нашите руски приятели може просто да са решили, че Негово светейшество е живял твърде дълго — отговори Ритър.
— Да вървят по дяволите, но е прекалено опасна стъпка — възрази Гриър. — Такива неща не се правят от служби като Комитета.
— Техният Комитет може — съобщи заместник-директорът на операциите на заместник-директора на разузнаването.
— Ще им струва адски скъпо, Боб. Те го знаят. Тези момчета са шахматисти, не картоиграчи.
16
Римският император Нерон, който заповядва лично на един от слугите си да го убие. — Бел. прев.
17
Генерал Хидеки Тоджо, премиер и министър на отбраната на Япония, който издава заповедта за нападението срещу американския флот при Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. — Бел. прев.
18
Борец за граждански права на чернокожите в САЩ — Бел. прев.