Убийците
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците». Краткое содержание книги:
Джеймс реши да не обръща внимание на тона му.
— Негово височество смята — продължи той, — че зад тези кървави убийства се крие нещо повече.
— Съмнявам се — обади се капитан Гурут. — Макар жертвите да са много, между тях няма никаква връзка.
Шерифът отново даде воля на чувствата си.
— Ти си войник, Гурут. Хлапаците ти може да ги бива да гонят селяци из полето, но не и да се ровят в подобни неща. Това е работа на Градската милиция.
Джеймс едва сдържа смеха си. Единственият източник на информация за Градската милиция бяха дребните осведомители, които често служеха на двама господари — другите бяха Шегаджиите — и чиито трупове нерядко изплуваха в залива.
— Не зная дали Негово височество — заговори той — ви е запознал с наскорошните действия срещу Братството на Тъмната пътека и Нощните ястреби.
— Нощни ястреби!? — Гурут подскочи, изруга и продължи припряно: — Те са като бурени в градината. Мислех си, че сме ги изтребили до крак още преди десет години, когато разрушихме Къщата на върбите!
Джеймс осъзна, че е забравил нещо много важно: че Гурут е бил още млад войник, вероятно десетник или младши офицер, когато Арута и Джеймс бяха повели отряд воини, за да разрушат щаба на Нощните ястреби в Крондор, разположен в подземието на един от най-прочутите бордеи. Там се бяха срещнали с един моредел и бяха станали свидетели на могъществото на краля-магьосник на тъмните елфи, известен като Мурмандамус, след като всички избити Нощни ястреби бяха възкръснали, за да се сражават с тях.
Малцината, които бяха участвали онази нощ в боя в подземието, нямаше да го забравят до края на дните си. Всъщност повечето от останалите бяха загинали в пламъците на избухналия пожар.
Гурут погледна Джеймс и добави:
— Скуайър, знаеш какво имам предвид.
Джеймс кимна.
— Да, спомням си. — Въздъхна и продължи: — Но както научихме, по пътя за Арменгар и отново при Кентингска треска, Нощните ястреби са все така многобройни и веднага щом унищожиш едно гнездо, другаде изниква друго.
— Значи из града се ширят убийци, така ли? — попита шерифът. Тъй като не бе пряк участник в едновремешната битка с Нощните ястреби, той вече поглеждаше към капитана и Джеймс с респект.
— Нещо такова, макар досега никой да не е докладвал за убийство, извършено от Нощни ястреби.
— И нищо чудно — изсумтя шерифът. — Те се стараят да останат невидими. Много хора смятат, че използват магия.
— Което не е никак далеч от истината — рече Джеймс. — Поне когато бяха в съюз с Мурмандамус и воюваха рамо до рамо с неговите Черни кръвници — тогава със сигурност използваха черна магия. — Черните кръвници бяха омагьосаните стражници на Мурмандамус. Доколкото Джеймс си спомняше, те бяха почти неуязвими. Той сви рамене. — Но онези, които избихме миналия месец при Кентингска треска, не водеха със себе си магьосници. И всички загинаха като обикновени смъртни.
Гурут дари Джеймс с полуусмивка и рече:
— Надявам се, че сте закопали труповете.
— Естествено. Какъв смисъл да предизвикваме съдбата?
— Какво по-точно иска принцът от нас? — попита шерифът, вече убеден, че положението е по-тежко, отколкото е предполагал.
Джеймс не разполагаше с конкретни инструкции, но след като капитанът и шерифът имаха общ враг, той реши да затвърди мира помежду им.
— Негово височество се опасява, че тези Нощни ястреби може да са агенти на някоя чужда сила. — Той погледна към капитана. — Най-добре ще е, ако изкарате хората си от града и ги съсредоточите върху охраната на градските порти, да пратите патрули из околните села, както и такива, които да извършват редовни проверки по пътищата. Всеки, който не разполага с нужните документи или с достоверна причина за посещението си в града, трябва да бъде арестуван и разпитан. — Джеймс се обърна към шерифа. — След като войниците на капитана се преместят извън градските стени, на вас остава охраната на реда в града. Увеличете броя на дневните и нощните патрули, пратете подкрепление на митницата, за да подсигури контрола на постъпващите и заминаващи стоки и пътници.
За по-малко от минута Джеймс бе създал достатъчно работа за всеки стражник и жандарм в града, за да ги накара да проклинат деня, в който са се родили. Но знаеше, че докато и едните, и другите имат занимание, няма да остане време да се дърлят.
— Очаквайте скоро нови инструкции от принца — завърши той.
— Нещо друго, скуайър? — попита капитанът.
— Не, капитане, но трябва да поговоря насаме с шерифа.
— В такъв случай аз тръгвам. Трябва да подготвя ново разписание на постовете и да инструктирам патрулите, които ще действат извън градските стени. — Той козирува отривисто на Джеймс и шерифа и излезе.