Ултиматумът на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ултиматумът на Борн». Краткое содержание книги:
— Всичко е вътре, включително пистолет и кутия с патрони.
— Благодаря.
— Искате ли да проверите?
— Ще правя това цяла нощ.
— Почти осем часът е — каза агентът. — Вашият контрольор ще ви потърси в единадесет. Ще имате време да се оправите.
— Моят контрольор ли?
— Ами, така му казваме, нали…
— Да, разбира се — отвърна Джейсън. — Бях забравил. Благодаря ви още веднъж.
Човекът си тръгна и Борн отиде с куфарчето до бюрото. Извади пистолета и кутията с патрони. После взе купчината с няколкостотин компютърни разпечатки, събрани в папки. Някъде из тези страници имаше име, което свързваше един мъж или жена с Карлос Чакала. Това бяха информационните разпечатки за всеки гост, намиращ се в момента в хотела, включително и тези, които са се отписали през последните двадесет и четири часа. Към всяка разпечатка беше подадена цялата допълнителна информация, намерена в данните на ЦРУ, военното Г-2 и военноморското разузнаване. Вероятно имаше десетки причини, поради която тя можеше да се окаже безполезна, но все пак това беше някакво начало. Ловът беше започнал.
Петстотин мили на север, в един друг хотелски апартамент, на третия етаж на бостънския „Риц-Карлтън“ също се чу потрепване по вратата. От спалнята се втурна висок мъж, чийто добре скроен костюм на тесни райета го правеше да изглежда още по-висок от своите метър и деветдесет. Олисялата му глава, с пригладена около слепоочията прошарена ивица коса, приличаше на черепа на зализан остаряващ благородник от някой кралски двор, в който крале, принцове и разни претенденти за трона се вслушват в мъдрите му съвети, раздавани без съмнение с ангелско изражение на лицето и с напевния глас на пророк. Начинът, по който се втурна към вратата, издаваше уязвено безпокойство и все пак от него се излъчваше чувство на превъзходство. Беше важен и могъщ, и го съзнаваше. Всичко това беше в пълен контраст с вида на стария човек, който влезе в стаята. Нямаше нищо забележително в ниския, немощен възрастен посетител. По-скоро от него лъхаше поражение.
— Влизай. Бързо! Донесе ли необходимата ми информация?
— О, да, да — отвърна човекът с унило лице. Измачканият му костюм и яка очевидно бяха преживели и по-добри дни, но преди десетина години. — Чудесно изглеждаш, Рандълф — продължи старецът със слаб глас, като разглеждаше домакина и разкошния апартамент. — И колко разкошно е това място, толкова подходящо за такъв велик професор.
— Информацията, моля — настоя Рандълф Гейтс от Харвард, експерт по антитръстово право и високоплатен консултант на множество промишлени компании.
— О, само един момент, стари ми приятелю. От толкова време не съм припарвал до хотелски апартамент, да не говорим откога не съм отсядал в такъв… Как се промениха нещата с годините. Често чета за теб, гледах те по телевизията. Ти си толкова… ерудиран, Рандълф, точно това е подходящата дума, но дори тя е недостатъчна. Ти си това, което казах преди малко — „велик“. Точно така — велик и ерудиран. Толкова виден и властен.
— Знаеш, че можеше да бъдеш на същото положение — прекъсна го нетърпеливия Гейтс. — За жалост, ти търсеше преки пътища там, където те не съществуваха.
— О, имаше ги в изобилие. Просто избрах грешните.
— Разбирам, че нещата не са се развили добре за теб…
— Не разбираш, Ранди, а знаеш. Защото твоите шпиони те информират.
— Само се опитвах да те намеря.
— Да, точно това ми обясни по телефона. Същото ми казаха и онези хора от улицата, на които са били задавани въпроси, нямащи нищо общо с моето местопребиваване.
— Трябваше да знам дали те бива. Не можеш да ме виниш за това.
— Мили Боже, разбира се, че не. Не и като имам предвид какво ме накара да направя, какво мисля, че ме накара да направя.
— Само да играеш ролята на куриер, това е всичко. Сигурно не възразяваш за парите.
— Да възразявам? — каза посетителят с остър смях. — Искам да ти кажа нещо, Ранди. Човек може да бъде лишен от адвокатски права на тридесет или четиридесет години и пак да успее да се оправи. На когато си на петдесет и когато съдебният ти процес е следен от националната преса и е приключил със затвор, не можеш да си представиш как всички възможности пред теб изчезват, дори ако си добър професионалист. Превръщаш се в парий и не успяваш да продадеш нищо друго, освен съобразителността си. Уверих се в това през последните двадесетина години. Алджър Хис се справи по-добре с поздравителните картички.