Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
«В зависимост от височината, която е достигнала изстреляната с невъобразима сила водна пара, това би могло да доведе до изстудяване на земната повърхност заради образуваните през следващите години облаци, което драстично е променило условията на живот«.
Така най-новите открития предлагат напълно нови възможности за праисторическите цивилизации.
Но как може да бъде решена тази загадка?
Глава З
Кодирани послания
Подобно на гръцките храмове, римските амфитеатри или катедралите на европейското Средновековие, древноегипетските храмове също спадат към забележителните паметници на човешката културна история. Въпреки че в хода на книгата ще се запознаем с още няколко особени култови постройки, чиято възраст е на повече от 10 000 години (!), съвременните египтолози, както и преди, отнасят най-ранната поява на египетския храм към времето на V династия (2348–2205 г. пр. Хр.). Но в действителност от Нубия до Средиземно море, от оазиса Сива до крайбрежието на Червено море над глинените колиби във всяко село и над няколко етажните сгради във всеки град са се извисявали монументалните пилони на храмовете. Това били светилища, които с мощните си оградни стени изтласквали всички обичайни постройки в покрайнините. Освен това тези светилища оформяли разнообразна гъста мрежа. По странен начин Боговете имали не само роднинска връзка помежду си, но живеели и като «Богове-гости» в чужди светилища, и често култовите им образи се пренасяли по море и суша в съседните храмове. По тази причина Боговете и техните храмове очертали географската карта на Египет и превърнали страната в нещо като държава на Боговете.
Но каква тайна се крие зад тези постройки?
За появилото се в по-късна епоха юдейство знаем, че забранява изработването на идоли, а ислямът също възприема това табу от юдеите. В юдейството, както и в исляма, възниква културна традиция, отричаща всяко изображение на физичеки образи, в това число и на хора. Видът украса, който може да се види в египетските храмове и християнските катедрали, до днес остава чужд на синагогите и джамиите. Тази забрана отчасти идва от това, че всеки опит да се представи физическия свят се смята за богохулство или като усилие на хората да съперничат на монотеистичния Бог-създател — или дори желание да го победят. Зад догмата се крие дълбоко теологическо оправдание, което отчасти съвпада с древната питагорейска мъдрост и е възможно дори да е повлияна от него. Така истинският Бог може да бъде показан единствено чрез «ъгловия градус», а не чрез изрисуването на различни образи. Затова в юдейството, както в исляма, образът на Бога може и трябва да бъде онагледен само с постройки, които се основават върху форми и числа, а не върху художествени изображения. Определени закони на космическия ред могат да станат видими единствено в изследването на геометрията.
Кой обаче е бил монотеистичният Бог, който през хилядолетията е представян само като число?
Към края на 1. век пр. Хр. римският архитект Витрувий разработил основните постулати за бъдещите строители, гилдии или «колегиуми». Той например изисквал олтарите винаги да бъдат ориентирани на изток. Преди всичко не смятал архитекта за прост занаятчия, а настоявал той да е вещ в символиката на знаците. Освен това настоявал той да е изучил математическото изкуство и да е добре запознат с историческото наследство. Освен това архитектът трябвало да е увлечен по философията и да има познания по музика и астрономия. За Витрувий строителят всъщност бил един вид магьосник, който притежава цялото човешко знание и е посветен в законите на Вселената. Начело на тези закони според Витрувий стояла геометрията, която архитектът трябвало да използва, за да създаде «естетични пропорции».
И следователно този, който иска да вникне в египетската представа за Космоса, при съприкосновението си с египетските храмове трябва да вижда света такъв, какъвто са го виждали египтяните — и са изобразили чрез камъка. Храмовете не изобразяват нищо друго освен умаления Космос. Това става особено ясно, когато човек доближи защитните стени на група храмове. Те не са изградени в прави глинени или каменни редици, а под формата на вълнообразни извивки. Съответно предположението е, че това символизира вълните на космическия «първичен поток». До днес египтолозите познават 81 астрологически монумента, които имат очевидна връзка със звездното небе и респективно с космоса. Изглежда те обаче не са в състояние да видят нищо друго извън буквалното. Те, да кажем, забелязват една звездна карта на тавана на храм, какъвто е случаят с египетския архитект Сенемут, но изглеждат безсилни да разпознаят космически монумент, ако не е украсен със звезди!