Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
Сети се за пътниците от совалката и се усмихна кисело. Членове на петдесет различни клана пътуваха свободно и без никакви ограничения из територията на Кеера’рр. Не, старите лидери изобщо не биха харесали подобен Оакканв и сигурно щяха да се борят с всички сили срещу подобна идея.
Дали общественото устройство на хората днес приличаше на тяхното минало? Възможно ли бе нападението им срещу зхиррзхианците да е породено от същия стремеж за завладяване на нови територии, който е бил основната движеща сила за самите тях по време на феодалния период на Оакканв?
— А накъде точно си се запътил? — прекъсна мислите му пилотът.
— Към родовия храм, да видя баща си — отговори Трр-гилаг. — След това към Тръстиковото село, при майка ми.
— Тръстиковото село? — повтори пилотът и се намръщи. — Това не беше ли натам, след земите на Фрр?
— Точно така.
Последва кратко мълчание, сякаш пилотът очакваше да научи още нещо. Но Трр-гилаг запази мълчание и след кратко очакване пилотът сви рамене и се обърна към пулта за управление.
— Добре тогава. Ще продължа и ще те оставя при родовия храм на Трр.
— Няма нужда — каза Трр-гилаг. — Мога да взема вагон от Скалистата долина.
— Няма проблем — настоя пилотът. — Има летище точно пред вратата на оградата. Ще те оставя там. Ще ти спестя пътуването по земя поне в едната посока.
— Много съм ти задължен, но ти имаш график и аз не мога…
— Напротив, можеш — твърдо каза пилотът. — Както се изрази, всички сме забъркани в тази каша. Навремето участвах в естижанската кампания. Сега искам да дам лептата си и в тази.
От оградата до храма имаше не повече от половин хилядоразкрач. Кулата му частично се закриваше от масивните тъмни куполи-близнаци на пазителите, разположени от двете страни на застланата с керамични плочки пътека, на десет разкрача пред храма. Трр-гилаг се приближи. Появиха се двадесет или повече старейшини, които наблюдаваха посетителя. Лицата им изразяваха различни чувства — от надежда през недоверие до най-обикновено любопитство. Един или двама (явно от неговия клон на рода, макар че Трр-гилаг не можеше да ги разпознае) го поздравиха по име, преди да си отидат. Останалите просто се взираха в него, докато накрая решиха, че не е дошъл за тях, и също изчезнаха.
Намираше се на около пет разкрача от куполите, когато вратата на левия се отвори и от него се появи висок зхиррзхианец с лазерна пушка.
— Не мърдай и си кажи името — нареди той.
— Подчинявам се на пазителя на старейшините на Трр — произнесе ритуалната фраза Трр-гилаг и застана до стелажа с плодове кавра, който се намираше до пътеката. — Аз съм Трр-гилаг — Кеера’рр.
— Кой ще докаже, че поздравите и намеренията ти са искрени?
— Аз — каза Трр-гилаг, взе един от плодовете и го разряза с език. Древната церемония на доверието, която имаше също толкова древно изключение — пазителят не докосна плода.
— А кой ще потвърди правото ти да идваш тук?
— Баща ми — каза Трр-гилаг и хвърли плода в контейнера за отпадъци. Подобно на много други традиции, в последно време тази също беше подложена на атаки предимно от страна на младите критикари, които я осмиваха като остатък от изпълненото с насилие минало на Оакканв. Лично Трр-гилаг намираше в този ритуал покой и равновесие. — Трр’т-рокик… извинявай — прекъсна той. Баща му сега бе старейшина и към името му бе добавена необходимата наставка. — Трр’т-рокик — Кеера’рр.
По лицето на пазителя пробяга усмивка. Явно през цялото време му се случваше да чува подобни грешки.
— Приближи, Трр-гилаг — каза той и вдигна пушката с дулото нагоре. — И добре дошъл. Радваме се да те видим отново сред нас.
— И аз се радвам, Трр-тулкож — каза Трр-гилаг, пристъпи напред и го докосна по рамото. — В последно време идвам тук все по-рядко и по-рядко.
— Можеш да обвиняваш за това единствено себе си — шеговито го укори Трр-тулкож. — Сам си избра работа, свързана с много пътуване. И ето го резултата.
— Хайде да не започваме отново — предупреди го със същия тон Трр-гилаг. Изборът на работа беше предмет на множество дълги и страстни спорове, които двамата бяха водили като младежи. С течение на времето това се беше превърнало в своеобразна шега. — Проблемът не е толкова в пътуването, колкото в дългите престои.
— Е, аз не съм запознат толкова с тези неща — каза Трр-тулкож. — Май през последните два цикъла не ми се събират и три излизания извън територията на Кеера’рр.