Последната империя

Вин застина с бутилката в ръка и се намръщи озадачено. „Какво направих?“

— Хам, кълна се, че понякога си ужасно превзет — оплака се костюмираният.

— Бриз, това, че можеш да разкарваш хората като марионетки, не значи, че трябва да го правиш.

Вин ги погледна шашардисано. „Той… е използвал върху мен Късмета“. Когато Келсайър се опита да й въздейства, тя бе усетила докосването му и донякъде бе успяла да се възпротиви. Но този път дори не си бе дала сметка какво прави.

Погледна мъжа и присви очи.

— Мъглороден.

Бриз, костюмираният, се изкиска.

— Не чак толкова. Келсайър е единственият Мъглороден скаа, когото вероятно ще срещнеш, скъпа — и се моли да не се изправиш някога срещу благородник с подобни способности. Не, аз съм само един скромен обикновен Мъглив.

— Скромен? — попита Хам.

Бриз сви рамене.

Вин погледна недопълнената чаша.

— Теглил си чувствата ми. Искам да кажа… с аломантия.

— Малко ги Притиснах, признавам — отвърна Бриз. — Тегленето кара човек да стане по-недоверчив и непоколебим. Притискането — Усмиряването — го прави доверчив.

— Каквото и да е, опитвал си се да ме контролираш — продължи Вин. — Накара ме да ти донеса напитката.

— О, не бих казал, че съм те карал — възрази Бриз. — Просто коригирах леко чувствата ти така, че да си по-склонна да направиш това, което искам.

Хам се почеса по брадичката.

— Не зная, Бриз. Това е интересен въпрос. Като въздействаш на чувствата й, не я ли лишаваш от възможността да решава сама? Ако например трябва да убие или да открадне, докато е под твой контрол, нейно ли ще е престъплението, или твое?

Бриз завъртя очи.

— Задаваш безсмислени въпроси, Хамънд. Не би трябвало да си занимаваш мозъчето с подобни неща — ще си го повредиш. Аз само я окуражих, като използвах малко необикновен начин.

— Но…

— Няма да споря с теб, Хам.

Якият въздъхна и поклати отчаяно глава.

— Ще ми донесеш ли чашата? — попита Бриз с надежда и погледна Вин. — Искам да кажа, след като така и така си станала и си при бара…

Вин надзърна в чувствата си. Дали симпатията й към този човек беше естествена? Или той отново я манипулираше? Тя поклати глава и се отдалечи от бара, като остави чашите там.

Бриз въздъхна. Но не стана да ги вземе.

Вин беше свикнала с ъглите и сенките — за да е достатъчно близо, за да подслушва, и достатъчно далеч, за да избяга. Но от тези двамата не можеше да се скрие — не и докато стаята бе празна. Ето защо предпазливо седна при тях. Трябваше й информация — невежеството й беше сериозен недостатък в този нов свят на Мъгливи.

Бриз се засмя.

— Изнервена ли си, малката ми?

Вин пренебрегна въпроса.

— Ти… — рече тя и погледна Хам. — И ти ли си Мъглив?

Хам кимва и отвърна:

— Аз съм Главорез.

Вии се намръщи объркано.

— Горя олово — добави Хам. — По-точно пютриум.

Вин го погледна въпросително.