Нека ти разкажа
- Автор: Букай Хорхе
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нека ти разкажа». Краткое содержание книги:
Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от античните митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични.
На сутринта станал преди всички и отишъл в гората.
Но въпреки всички усилия, не успял да отсече повече от петнайсет дървета.
— Сигурно съм уморен — помислил си. И решил да си легне още по залез.
Станал в зори, готов да удари маркировката на осемнайсет дървета. Но този ден не стигнал дори до половината.
На следващия ден отсякъл седем дървета, после пет, а последния ден се мъчил цял следобед над второто си дърво.
Дърварят се притеснил какво ще си помисли надзирателят, отишъл да му обясни, че нещо става с него, и му се заклел, че работи до изнемога.
Надзирателят го попитал:
— Кога за последен път наточи секирата?
— Да я наточа ли? Нямах време за точене, бях много зает със сеченето на дървета.
— Има ли смисъл да започнеш нещо с огромни усилия, Демиан, когато те скоро няма да са достатъчни? Като се преуморявам, времето за възстановяване никога не ми стига и не мога да работя по-добре.
Да си почиваме, да сменяме заниманията си или да правим нещо съвсем друго, много често е начин да наточваме секирата си. И обратно, насилването е напразен опит на индивида да замени липсата на тонус в даден момент с воля.
Кокошката и патенцата
Често спорех с родителите си. Имах чувството, че изобщо не ме разбират.
Не можех да повярвам, че не се разбирам с тях. Особено с баща ми.
Винаги съм смятал, че баща ми е страхотен, и по онова време още вярвах в това. Но той се държеше с мен като с идиот. Всичко, което правех, му се струваше лошо, излишно, опасно или не на място. А като се опитвах да му обясня, ставаше още по-лошо — за нищо не можехме да се разберем.
— … а не искам да повярвам, че баща ми е затъпял.
— Е, не смятам, че е затъпял.
— Но, Хорхе, той наистина се държи като глупак. Инати се за тъпи и допотопни неща. Баща ми не е толкова стар, че да не разбира младите… Наистина е много странно.
— Искаш ли приказка?
— Да.
Веднъж една патица снесла четири яйца.
Докато ги мътела, една лисица нападнала гнездото и я убила. Но неизвестно защо, преди да избяга, не успяла да изяде яйцата и ги изоставила в гнездото.
Една квачка минала оттам и видяла изоставеното гнездо. Тя по навик се насадила на яйцата и започнала да ги мъти.
Не след дълго патенцата се излюпили и както се полага, взели кокошката за своя майка и тръгнали в редичка след нея.
Кокошката, доволна от новото си люпило, ги отвела във фермата.
Всяка сутрин, като пропеел петелът, мама кокошка започвала да рови земята, а патенцата се мъчели да правят като нея. Когато не можели да намерят и едно жалко червейче в пръстта, мама ги хранела всичките, като разделяла всеки червей на парченца и им го давала в клюнчето.
Един ден кокошката излязла, както винаги, на разходка с люпилото си край фермата. Патенцата я следвали послушно в редичка.
Но като стигнали до езерото, те изведнъж цамбурнали съвсем естествено в него, а кокошката им закудкудякала отчаяно да излязат от водата.
Патенцата плували весело, гмуркали се, а майка им подскачала и плачела от страх да не се удавят.
Привлечен от кудкудякането на майката, петелът се приближил, разбрал какво става и рекъл:
— Не може да се вярва на младите. Те са луди глави.
Едно от патетата, което чуло петела, се приближило до брега и им казало:
— Ние не сме виновни за собствената ви ограниченост.
— Не мисли, че кокошката е сгрешила, Демиан.
Не вини и петела.
Не смятай, че патетата са дръзки умници.
Никой от тези герои не греши. Просто гледните им точки са различни.
Единствената грешка почти винаги е, че смятаме нашата гледна точка за единствено вярната.
За глухия всички, които танцуват, са луди.
Горките овце
Продължих да мисля за отношенията между родители и деца.
Дебелия беше прав! Всяко поколение вижда нещата от собствена и единствена гледна точка. Ние се караме с тях, както те с нашите дядовци навремето, защото не можем да се разберем дори за гледната точка.
— Знаеш ли, говорих с нашите.
— Така ли?
— Разказах им приказката за кокошката.
— И какво?
— В началото реагираха точно както си мислех. Майка ми каза, че не вижда връзката, а баща ми, че не е съгласен. Но после мълчахме дълго и накрая вече не мислехме така различно.
— Успя най-сетне да изгладиш нещата.
— Да, така е. Да се разберем, когато сме на едно мнение, е лесно. Трудното е, когато не сме на едно мнение. Но това свърши вече.
— Чудесно!