Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Никога повече няма да видим този човек — спокойно отбеляза Карлос. По-добре от жена си разбираше Рупърт. — Не сме от неговата класа.
— Но нашата Лита е! — упорито настояваше на своето Мария. — Ще го видим пак — заради нея.
— Може би.
Карлос обаче се съмняваше. Може би неговото момиче щеше да успее някак. Беше го изненадала с кариерата си на модел, с всичките тези пари. Но нещо в очите на англичанина не му хареса. Е, какво пък — той си имаше собствена къща с градина и синът му имаше работа. Нека Лита си губи времето с този мъж. Ако питаха баща й, тя можеше да прави каквото си поиска.
Неговото момиче бе кораво като камък. Нямаше да остане наранено.
— Благодаря ти — каза Лита, качвайки се в таксито, на което Рупърт бе платил тройно, за да ги изчака.
Той нежно я целуна по бузата:
— За какво говориш? Семейството ти е очарователно.
Лита усети как я залива искрена любов. О, той бе направо прекрасен!
— Хайде да пропуснем театъра — предложи Рупърт, сякаш наистина имаше билети — и да прекараме една романтична вечер в моя апартамент. Искам да ти се отблагодаря, че се появи в живота ми.
— Ще бъде чудесно! — съгласи се Лита.
Рупърт живееше в разкошна мансарда в Горен Ийст Сайд с остъклена стена и изглед към парка. Там всичко изглеждаше толкова спокойно, сякаш се носиш над шума и прахоляка на града. Беше подредил малка мраморна масичка за двама, почти както при първата им вечеря в Ню Йорк. На поставка до нея имаше сребърна кофичка с лед, наполовина разтопен, в която се изстудяваше огромна бутилка шампанско „Крут“.
— Толкова много вино! — объркано каза Лита, а сърцето й биеше бързо и тя не можеше да намери подходящи думи.
— Това е само първата бутилка. Там, откъдето я взех, има още много — отвърна Рупърт.
Сервира й хайвер, мус от сьомга, цял омар и пушени миди, а за десерт — шоколадово суфле. Лита едва вкуси от храната. Чувстваше се замаяна от комплиментите на Рупърт и от шампанското, което той непрекъснато доливаше в чашата й. Витаеше в облаците, каза му, че го обича и че винаги ще го обича.
Когато Рупърт я заведе в спалнята и смъкна роклята й, Лита залитна и падна на леглото и само бегло си спомняше топлите му устни върху шията си, по раменете, по гърдите и все по-надолу.
На другата сутрин се събуди с такъв ужасен махмурлук, че едва усети лекото парене между краката си. Изгаряше от жажда и с усилие се добра, залитаща, до хладилника, където изпи цяла бутилка минерална вода, веднага след което я повърна.
Рупърт се появи около час по-късно, докато Лита седеше и бавно пиеше кафе. Обикновено първо би поискала разрешение, преди да си го приготви, но днес се чувстваше прекалено зле.
— Виждам, че вече си взела душ.
Лита бе облякла един от белите му халати за баня, в който направо се губеше. Тя кимна; от вътрешната страна на бедрата си бе открила червеникаво петно. Изчерви се.
— Ние направихме ли?…
— Да, направихме го. Не ми казвай, че не си спомняш.
Тя поклати глава.
— О, горкичката ми. Имаш махмурлук. Изобщо не разбрах, че си толкова замаяна, иначе щях да изчакам. Но мога да те уверя, че беше прекрасно.
Усмихна й се и изведнъж Лита се почувства малко по-добре.
— Знам, че е било така — излъга тя.
„Отлично! — помисли си Рупърт. — Тя наистина е много податлива на чуждо влияние. И колкото по-скоро я отведа далеч от Америка и от противното й семейство, толкова по-добре.“
Рупърт покани Лита да се пренесе при него. Тя с радост прие. Той й купи изцяло нов гардероб и я накара да даде многобройните си модни дрехи за благотворителност. Преглеждаше всичките предложения, които й отправяше и даваше „препоръки“ — повече никакви миниполички и снимки по бански или с дълбоко деколте. „Бенсън и Бейли“ я използваха в още няколко реклами по телевизията. Парите течаха като река и той й намери счетоводител, за да се грижи за сметките й.
Лита купи няколко къщи и даде на родителите си и на Чико пожизнена собственост. Сега вече нямаше да се припява за тях.
С всеки изминал ден Рупърт ставаше все по-романтичен. Престана да води Лита по нощните клубове и сега задоволяваше само с вечерни коктейли, опера и балет. Лита се появяваше на театрални премиери с дълги до гледните копринени рокли и с бели ръкавици над лактите. Понякога дори прибираше лъскавата си коса в стегнат висок кок — стил, който Рупърт щедро одобряваше, а Лита никак не харесваше. Но въпреки това се примиряваше с него. Беше достатъчно умна, за да разбере какво става.
Лорд Ланкастър се отнасяше сериозно към връзката им. Опитваше се да я превърне в нещо повече от свое гадже.