Пясъчна буря
- Автор: Роллинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
— Клей, добре ли хващаш всичко това? Приклекнал до камерата си, той се залюля на пети.
— О, божке, направо е фантастично!
— Ще приема това за „да“. — Сафиа постави стъклото на библиотечното писалище.
— Ами сърцето? — попита Флеминг.
Сафиа се обърна и погледна в отворената гръд. Почука с дръжката на една малка четка по сърцето. Всички чуха звънтежа.
— Със сигурност е от метал. Бронз, бих казала, съдейки по червеникавия цвят.
— Удари на кухо — изкоментира Клей и премести триножника с камерата така, че да има по-добър ракурс към гръдната кухина. — Я го направи пак.
Сафиа поклати глава.
— По-добре не. Виждате ли как пясъчникът обхваща на места сърцето и отгоре. Няма как да го извадим, без да нарушим целостта на камъка. Мисля, че трябва да го оставим така и други учени да го видят в този вид, преди да сме пристъпили към изваждането му.
През последната минута Кара едва си бе поемала дъх. Сърцето трещеше в ушите й, и то не от амфетамините. Никой друг ли не забелязваше?
Преди да е попитала на глас, в дъното на Стаята с арките се затръшна врата. Всички се стреснаха. Чуха се приближаващи стъпки. На двама души.
Сафиа насочи халогенната светлина към залата.
— Директор Тайсън!
— Едгар! — Кара пристъпи напред. — Какво правиш тук? Директорът на музея отстъпи крачка встрани, така че да се види придружителят му. Беше инспекторът от отдел „Убийства“ към централното лондонско управление.
— Инспектор Самюелсън беше с мен, когато разбрах за невероятното ви откритие. Тъкмо привършвахме и той помоли за възможност лично да погледне удивителната находка. Как бих могъл да му откажа след помощта, която ни оказа?
— Разбира се! — С най-добрия си дипломатически тон Кара прикри изблика на раздразнение. — Идвате тъкмо навреме. — Даде им знак да се приближат към импровизираната морга, като им отстъпи мястото си. Собственото й откритие трябваше да изчака още малко.
Флеминг кимна на шефа си за поздрав.
— Май и аз видях достатъчно. По-добре да ида да проверя нощната смяна. — Отдръпна се, но не и преди да се обърне към Сафиа: — Благодаря ти, че ми позволи да присъствам.
— За теб винаги — каза разсеяно тя, насочила вниманието си към откритото сърце.
Кара забеляза как очите на Флеминг се задържаха още миг върху Сафиа, а после се извиха с болка и той си тръгна. Както винаги, Сафиа беше сляпа за всичко извън работата си. Беше оставяла и по-достойни мъже от Флеминг да излязат от живота й.
Инспектор Самюелсън пристъпи напред и зае мястото, освободено от шефа на охраната. Беше преметнал униформеното си сако през едната ръка, а ръкавите му бяха навити до лактите.
— Надявам се, че няма да ви преча.
— Ни най-малко — каза Сафиа. — Голям късмет извадихме с това откритие.
— Наистина.
Инспекторът се наведе над статуята. Кара беше сигурна, че не само обикновеното любопитство го беше довело тук. Детективите не обичаха странните съвпадения.
Едгар застана до рамото на инспектора.
— Направо невероятно, нали? Това откритие ще привлече вниманието на целия свят.
Самюелсън се изправи.
— Откъде е дошла статуята?
— Баща ми я откри — каза Кара.
Самюелсън продължително я огледа с вдигната вежда.
Кара забеляза, че Едгар отстъпва крачка назад, забил поглед в обувките си. Това беше тема, към която всички запознати пристъпваха предпазливо.
Сафиа вдигна нагоре защитните си очила и се зае да обясни по-нататък, спестявайки на Кара тази необходимост.
— Реджиналд Кенсингтън финансира археологически екип, който да наблюдава изкопните работи за строежа на нов мавзолей при една гробница в град Салала на оманското крайбрежие. Открил статуята, заровена до старата гробница. Било рядка находка — да намериш предислямска статуя от двеста години преди Христа, при това толкова запазена, направо недокосната! Но пък гробницата е била почитана в продължение на две хилядолетия и районът около нея е останал неосквернен и сравнително рядко посещаван. Истинска трагедия е да загубим един толкова добре запазен артефакт.
Самюелсън не се трогна.
— Но случилото се ни доведе до това ново откритие. Има някакво равновесие. Същото не може да се каже за бедния Хари Мастерсън.
— Разбира се — побърза да каже Сафиа. — Не исках да кажа, че… че неговата смърт не е истинска трагедия. Напълно прав сте.
Самюелсън огледа присъстващите. Очите му се задържаха малко по-дълго върху дипломанта Клей Бишоп. Каквото и да видя там, то изглежда не го задоволи напълно. Погледът му се върна обратно върху статуята.