Разбудени фурии
- Автор: Морган Ричард
- Серия: Такеши Ковач #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разбудени фурии». Краткое содержание книги:
Добре дошли на Харлановия свят.
— Направо да не повярваш — промърмори Ласло, докато изминавахме последните няколко километра през устието и покрай пустите кейове на Драва. — Четири века на тая скапана планета, а още не можем да излетим във въздуха.
Беше се изхитрил някак да си осигури достъп до една от откритите наблюдателни площадки, които изскочиха от бронирания гръбнак на кораба, след като навлязохме под сканиращия чадър на база Драва. Беше успял и да ни примами да го придружим, и сега всички треперехме от влажния хлад на ранното утро, а от двете ни страни се нижеха безмълвните докове на Драва. Над главите ни във всички посоки се простираше сиво, навъсено небе.
Ор вдигна яката си.
— Ако ти хрумне как да демилнеш орбитална платформа, Лас, обади ми се.
— Да, и на мен — добави Кийока. — Свалиш ли платформа, ще накарат Мици Харлан да ти духа всяка сутрин, додето си жив.
Подобни приказки не бяха рядкост сред демилитите, също както капитаните на чартърни яхти разправят из баровете на Милспорт истории за петдесетметрови гърбуни. Колкото и голяма плячка да домъкнеше някой от Ню Хок, тя пак си оставаше в човешки мащаби. Колкото и враждебни да бяха миминтите, в крайна сметка пак си оставаха наши творения, и то едва отпреди три века. Това изобщо не можеше да се мери с примамливия блясък на техниката, изоставена от марсианците в орбита около Харлановия свят преди около петстотин хиляди години. Техника, която по причини, известни само на нея, унищожаваше с копие от ангелски огън почти всеки летящ предмет.
Ласло духна на дланите си.
— Ако искаха, отдавна да са ги свалили.
Кийока извъртя очи към небето.
— Олеле, пак старата песен.
— Сума ти глупости се говорят за орбиталните — продължи упорито Ласло. — Например, че стрелят по всичко по-голямо и по-бързо от хеликоптер, но преди четиристотин години някак сме успели да приземим колониалните шлепове. Или че…
Ор изсумтя. Силви затвори очи.
— … че правителството крие грамадни хиперзвукови самолети в секретна станция под полюса и когато те летят, нищо не ги закача. Че орбиталните редовно унищожават наземни обекти, само че за това не се говори. Най-редовно, мой човек. Бас държа, че не сте чували за онзи плаващ екскаватор, дето вчера го намериха на парчета край Саншин Пойнт…
— Чух — прекъсна го раздразнено Силви. — Вчера сутринта, докато те чакахме да се появиш. Според съобщението са се блъснали в скалите, докато заобикаляли носа. Най-елементарна некадърност, а ти търсиш конспирации.
— Вярно шефе, така разправят. Ти очаквала ли си друго?
— Майната ти, я млъквай.
— Лас, старче. — Ор стовари тежка длан върху рамото на инфоспеца. — Ако е било ангелски огън, нямаше да остане нищо. Знаеш го. И адски добре знаеш, че в шибания им обсег около екватора има дупка колкото да прекараш цяла флотилия от колониални шлепове, стига само да не сбъркаш в изчисленията. А сега вземи да зарежеш тия конспиративни тъпотии и се наслаждавай на гледката. Нали заради нея ни домъкна тук.
Гледката наистина беше впечатляваща. Навремето Драва е била както търговска порта, така и военноморско пристанище за целия Ню Хокайдо. Тук бяха пристигали пратки от всички големи градове на планетата и архитектурният комплекс отвъд доковете се простираше на дванайсет километра из предпланините, за да осигури жилища на почти пет милиона души. Във времето на търговския си разцвет Драва съперничела на Милспорт по богатство и изтънченост, а военноморският гарнизон бил един от най-мощните в Северното полукълбо.
Сега минавахме покрай редици порутени складове от годините на Заселването, купища контейнери, килнати кранове като забравени детски играчки и потънали на котва търговски кораби. По водата наоколо лъщяха зловонни петна от химикали, а единствените живи същества бяха няколко умърлушени крилодера, пърхащи насам-натам по ръждясалите покриви на складовете. Докато минавахме, един от тях отметна шия и нададе предизвикателен крясък, но си личеше, че не влага сърце в тая работа.