Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– Хубаво. – Капитанът взема една от снимките на колата. – Какво свързва убиеца с този автомобил?

– Следите от гуми в пясъка съвпадат с грайферите на един лексус, нает на летището. Възможно е извършителят да е пристигнал, за да извърши убийството, и после веднага да си е заминал.

Ник изважда документите, събрани от помощничките му от „Грабежи“.

– Имаме ли името на пасажера?

– Агнос – отговаря Ник, като показва на шефа си договора за наем на колата.

Матюс се намръщва:

– Агнес? Жена?

– Не, Агнос – това е последното име, което клиентът е записал в документите. Малкото име е „Абдерос“. Вижте.

– Абдерос? – Капитанът се вглежда в ксерокопието. – Истинско ли е?

– Може би не. Проверих двете имена в Интернет. Гръцки са и доста разпространени там. Абдерос е митичен герой с неизвестен баща.

– Има логика – измърморва Матюс, като връща копието на Ник. – Нищо хубаво няма да дойде от тия гърци. Икономиката им е в крах. Кухнята им е отвратителна. Не е случайно, че италианците не си чупят чиниите, след като се нахранят.

– Ами цивилизацията? – намесва се Мици. – Чувала съм, че била тръгнала от гърците.

Матюс продължава, без да обърне внимание на коментара ѝ:

– Значи имаме убиец грък, който идва, за да измъчва и убие една писателка от Лос Анджелис. Как ви звучи това, унищожители на семейни вечери?

Мици му подава копието от сценария, получен от Сара Кени.

– Това е филмът, по който е работила Джейкъбс. Става дума за Торинската плащаница и подозираме, че е смятала да направи шокиращи разкрития за погребалното платно на Христос.

– На кого му дреме? – измърморва Матюс, като поглежда към часовника на стената. Коментарът му стъписва двамата детективи. – Тъй де, виждали ли сте изобщо добре направен филм на религиозна тематика?

– „Екзорсистът“ – казва Ник.

– „Всемогъщият Брус“? – предлага Мици. – Той беше горе-долу религиозен.

Капитанът поклаща глава:

– Добре, приемам, че за успеха на един филм може да се съди по продадените билети. Но на кого му пука за тази плащаница? На католиците? На гърците?

– Ами да, и на други може би. – Мици размества папките, докато говори. – Една служителка в студиото каза, че Джейкъбс била наела италиански учени да ѝ помагат – може би те са ѝ дали данни за плащаницата.

– Какви данни?

– Не знам. Смятала е да вкара кадри от лаборатория, значи учените може би са изследвали ДНК от плащаницата. Може би са открили доказателства чие тяло е било увито в нея.

Матюс се ококорва:

– Я по-добре се придържай към стандартната полицейска работа, лейтенант.

– Идеята не е толкова безумна – възразява Мици.

Капитанът размахва пръст към папката, в която тя все още рови.

– Езика ли само си чешеш, или си открила нещо, с което можеш да блеснеш като много умна?

Тя най-сетне намира онова, което търси.

– Ето копия от декларацията за поверителност, която всички от снимачния екип са задължени да подпишат. – Подава ги на шефа си. – А това е копие от писмо на отдела за връзки с обществеността до Тамара Джейкъбс, в което я питат дали иска на пресконференцията за пускането на филма да бъдат поканени представители на „Ню сайънтист“ и „Нешънал джиографик“. Тези списания обикновено не се интересуват от художествени филми. – Тя отваря друга папка. – А ето номера на банковата сметка на един италиански посредник, за когото знаем, че е платил хонорарите на учените в Торино.