Обратими грешки

— Не бих искал да записваш това — започна той, — защото ще призная, че тогава момчетата ми се престараха. От онова, което съм чул за нея — говоря за онази млада дама, Луиза — тя била една голяма болка отзад, ако ме разбираш. Прочел си какво пише в досието й. Ще го допълня с една многозначителна дума: „Неподчинение“. Според мен тя просто се разкряка, когато даде съмнителната проба, само че това не е най-добрият начин да притъпиш подозрителността у другите.

Последното го каза с крива усмивка. Според Лари Ерно се опитваше да подскаже, че момчетата му са измислили „сигнала“ като оправдание за претърсването. За Лари този подход бе всичко друго, освен новост. Изглежда, Женевиев щеше да се окаже права: с голямата си уста Луиза просто си бе навлякла неприятностите.

— Значи тук няма нищо?

— Дупката е празна — авторитетно заяви Ерно, бръкна в едно от чекмеджетата на бюрото си, извади клечка за зъби и я захапа. Беше неспокоен и слаб. Имаше тясно лице, дълъг тънък нос и вежди толкова бледи, че човек можеше и да не ги забележи. Лари открай време не го харесваше. Ерно винаги ходеше настръхнал, с леко гнуслива усмивка, сякаш носът му долавя неприятна миризма, която според него би могла да идва и от теб. От него вероятно щеше да излезе добър, достатъчно умен и съвестен полицай, но той така и не бе стигнал толкова далеч. Още по време на следването в Академията Ерно се бе забъркал в някаква домашна история, при която бе стрелял и беше убил тъща си. На предварителното следствие съпругата му даде показания, потвърждаващи, че майка й се е нахвърлила върху него с нож. Шефовете в полицията обаче не пожелаха да назначат човек, стрелял и убил със служебния си пистолет още преди да има значка.

По една странна прищявка на съдбата този развой на събитията се бе оказал възможно най-добрият за Ерно. Преподаватели — полицаи в Академията го бяха свързали с отдел „Сигурност“ на Ти Ен. В резултат Ерно се бе захванал да пази реда, да помага на митническата служба да лови контрабандно внасяни наркотици и да пречи на мераклиите да се качат на самолет без билет. Ходеше на работа с костюм и вратовръзка, вече разполагаше с хубава къща в предградията, пенсионната му осигуровка бе за завиждане, притежаваше акции на авиокомпанията и ръководеше голям отряд бивши полицаи. Беше успял в живота. Но години наред мечтите му бяха останали неосъществени и той се навърташе в „При Айк“ — най-известния полицейски бар на Триградието. Просто бленуваше да държи пистолет, да показва значка и да се прави на корав пич. С часове смучеше бирата си и попиваше разказите на полицаите с тъжно изражение, подсказващо, че би дал всичко, за да има онова, което те — дори Лари — демонстрираха на този етап от живота си.

— Любопитен съм от какъв ъгъл ви интересуват наркотиците все пак — продължи Ерно. — Според Гриър тя е станала случайна жертва — както казваме, „на лошо място в лош момент“.

— Вероятно. Само че Луиза по някакъв начин е имала постоянен източник на пари в наличност.