Предателството „Тристан“
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Русева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Предателството „Тристан“». Краткое содержание книги:
Нолън му показа също тубичка с паста за зъби „Ипана“, от която изстиска бяла ивичка.
— Иван няма да прояви подозрителност от това, че е почти празна.
Той разтвори долния край на тубата от метално фолио и измъкна отвътре кутийка, в която имаше навит на руло копринен плат с гъсто изписани числа. Меткалф веднага разбра, че е списък с кодове, отпечатани върху коприна за по-лесно съхраняване. Той кимна.
— Още еднократни кодове. Пушиш ли? — Нолън му подаде пакет „Лъки Страйк“.
— Не често.
— Вече пушиш по-често. Тук има още кодове — Нолън му показа перодръжка. После постави нов куфар на масата. Този беше кожен „Хермес“.
— За случаите, когато ще пътуваш като американец.
— Имам си куфар, благодаря.
— В металните закопчалки на този, приятел, са вградени важни компоненти на радиопредавателя. Без тях предавателят няма да работи.
— Какъв радиопредавател?
— Този.
Нолън извади трети кожен куфар върху масата. Изглеждаше доста тежък. Той го разкопча. Вътре имаше черна метална кутия с неравна повърхност. — БП-3 — обяви Нолън гордо. — Най-мощният двустранен комуникатор, който някога е създаван.
— Това е първият прототип — намеси се Корки. — Създаден е от група полски емигранти, към които проявяваше интерес МИ-6, но аз успях пръв да ги вербувам. Не ме питай как. Този апарат прави всичко останало да изглежда старомодно като музейни реликви. Но моля те, пази го с цената на живота си. Теб можем да те заменим, но апарата — не.
— Вярно е — съгласи се Чип Нолън. — Това е красива модерна играчка. В Москва ще имаш нужда от нея. Доколкото знам, досега единственият начин за свръзка с базата е по нелегалните канали, нали?
Нолън погледна Корки, който само кимна.
— Но това трябва да се използва само при спешни случаи. Иначе използваш това или предаваш кодираните съобщения чрез посредници.
— Има ли такива? — попита Меткалф. — Имам предвид посредници, на които мога да се доверя?
— Има един — проговори най-накрая Корки. — Аташе в посолството ни. Ще ти съобщя по-късно името му и как да се свързваш с него. Един от моите хора е. Но те предупрежда вам, Джеймс. Там разчиташ изцяло на себе си. Никакво подкрепление.
— Ами ако нещо се издъни? — попита Меткалф. — Нали винаги повтаряш, че трябва да има авариен изход.
— Ако нещо се издъни — започна Коркоран, оправяйки расото си, — те отписваме. Ще трябва да се оправяш сам.
6
Няколко минути по-късно човекът от ФБР си тръгна. Коркоран извади от джоба си пакет „Голоаз“ и кутия кибрит, мръщейки се. Меткалф се усети, измъкна пакет „Лъки Страйк“ и го постави пред шефа си.
— „Честърфийлд“ не се намира на пазара в момента — оправда се Меткалф, — но мисля, че това е по-добро от нищо.
Корки разопакова пакета, без да продума, но лисата му усмивка подсказваше, че е доволен. Меткалф му разказа за проникването в апартамента му.
След дълга пауза Коркоран каза:
— Обезпокоително е.
— И още как.
— Може да не означава нищо, просто някой гестаповец фантазьор. Ти в края на краищата си известен пътуващ чужденец, което автоматично дава основание за подозрения. Но може да е признак за нещо по-сериозно.
— Изтичане.
Коркоран поклати леко глава.
— Или проникване. Въпреки старанието ми за пълна херметизация не се съмнявам, че пътищата все някъде се пресичат, някой казва нещо и сигурността се компрометира. За момента единственото, което можем да направим, е да увеличим бдителността. Мисля, че тази задача в Москва няма да е лесна за теб.
— Какво искаш да кажеш?
Той извади цигара от пакета, щракна кибритена клечка и я запали.
— Тази жена, балерината, тя е важна за теб, нали?
— По онова време, да. Вече не.
— А, ясно — каза Коркоран, подсмихвайки се, след което дръпна продължително от цигарата. — Сега тя е част от миналите ти романтични истории, така ли?
— Нещо такова.
— С други думи, ако я видиш отново… в ръцете на друг мъж… няма да се развълнуваш?
Той задържа дима в дробовете си дълго.
— Възлагал си ми далеч по-трудни задачи.
— Но никога толкова важна — накрая той издиша дима. — Стивън, разбираш ли тежестта на онова, което предстои да направиш?
— Ако поставим по този начин въпроса, не, предполагам, че не — отговори Меткалф. — Дори Фон Шюслер да се окаже наистина настроен срещу Хитлер и да пожелае да измени на правителството си, което е повече, отколкото можем да се надяваме, той просто ще се превърне в поредния източник на информация. Убеден съм, че имаме и други.
Коркоран поклати бавно глава. Старикът изглеждаше още по-изтощен от последния път, когато Меткалф го видя в Ню Йорк.