Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Някои възразиха, че са се снабдили с достатъчно плячка от Ладе, а пътят през чужди води към Масилия е дълъг и опасен: на запад от Сицилия и Италия тиренците и картагенците пазят добре бреговете си. Ако ще се плава към Масилия, то по-добре би било да се тръгне незабавно, да се обърнат корабите на запад и да се чака попътен вятър с благоволението на безсмъртните. Но най-добре би било, ако може да се намери пристан в някой от гръцките градове в Сицилия или Италия, които се славят с разкоша си и с разпуснатия начин на живот. Далечната Масилия е на самата граница със земите на дивите варвари, което я прави ненадеждно убежище.
Дионисий настръхна застрашително, намръщи чело и най-накрая попита с престорено любезен глас дали няма още съветници.
— Ако има, нека се изкажат всички. Та нали за това се сражавахме с персийските тирани и самодръжци при Ладе — заради народовластието. По-смело, съграждани! Кажете си, кой от вас иска да тръгне към Сицилия и Италия, където гърците пазят градовете си и където земята е поделена още преди векове.
Намериха се хора, които продължаваха да твърдят, че е по-добре един заек в торбата, отколкото десет в гората. Те дори поискаха да им се даде кораб и полагащата им се част от плячката, за да могат да се доберат до Сицилия и да започнат там нов живот.
Дионисий отвърна:
— Говорихте дълго, по мъжки, без да се боите от гнева ми. Ще получите полагащата ви се плячка, но кораб от мен няма смисъл да искате. Това е много повече, отколкото сте заслужили. Тъй че взимайте си златото, окачете го на шиите си и се опитайте да се доберете до Сицилия с плаване. Ако се колебаете, аз ще ви посоча пътя с върха на меча си. Водата е топла и звездите ще ви бъдат пътеводител.
И той наистина пристъпи заплашително към тях, а останалите с гръмък смях се заеха да бутат недоволниците към огражденията на палубата, сякаш искаха наистина да ги хвърлят в морето. Скоро нещастниците започнаха да се молят на Дионисий да ги остави на кораба.
Най-накрая Дионисий се смили, сви рамене и каза:
— Що за капризни хора — не знаят какво искат! Е, да забравим, сега отново сме едно голямо семейство, в което всеки има право на глас. Нека да гласуваме! Да вдигнат ръка онези, които по своя воля искат да ме последват и да плават с мен към тила на персите, а после — към Масилия.
Всички, включително Дорией и аз, вдигнахме ръка, за да не гневим повече Дионисий. Само Микон стоеше неподвижен с тиха усмивка на устните.
Дионисий обходи воините, си като ги потупваше по рамената и говореше:
— Юнаци! Браво! Благодаря ви, че не ме предадохте!
Когато стигна до Микон, той се намръщи и попита:
— А ти? Да не би да смяташ да се връщаш на гърба на някой делфин?
Микон погледна Дионисий безстрашно в очите и каза:
— Готов съм да тръгна с теб, Дионисий, накъдето кажеш, но единствено съдбата ще реши къде ще завърши плаването ни. Поради туй не искам да изкушавам безсмъртните и да правя сам избор за неща, които са толкова сложни и непостижими, както и всичко земно.
— Нима не вярваш в сполуката ми? — удиви се Дионисий.
— Напротив — възрази Микон. — Просто ти припомням, че между устните и ръба на чашата често има цяла пропаст.
Обезоръжен от кроткия глас на лечителя, Дионисий омекна и се обърна отново към хората си:
— Дано утре сутринта да задуха свежият западен вятър! Вече принесох жертва на финикийския бог, полях статуята му на носа на кораба с човешка кръв — знам колко кръвожадни са финикийските богове. А на Посейдон и другите морски божества ще принеса в жертва ето тази огърлица, която струва може би колкото цяла къща с лозе, само и само за да ви докажа, че вярвам в съдбата си. Принасям жертвата си охотно и весело, а при това не искам от вас същото, защото знам, че в замяна ще получа някой ден по-ценен трофей от този, който жертвам сега.
При тези думи Дионисий се затича към носа на кораба и хвърли тежката огърлица в морето. От гърдите на моряците се изтръгна неволен стон, но всички разбраха, че Дионисий наистина вярва в сполуката си. Жертвата му беше одобрена и всички коленичиха и започнаха да се молят за попътен вятър, удряйки чела о насмолената палуба.